Устните им се разделиха.
Николас пое дълбоко дъх.
— Изплаших те.
Устните й бяха подути и тя трепереше.
— Не… това е…
Той улови брадичката й и я извърна към себе си, за да я накара да го погледне. Гърдите му се напрегнаха, жадуващи да изригнат всяка негова мисъл, всяка нужда, която отиваше отвъд физическото задоволяване.
— Аз не съм мъжът, когото видя в онази библиотека в Каус.
Доминик примигна и той внезапно се ужаси, че тя няма да различи у него истинската му личност, която навярно познаваше по-добре отколкото самият той се познаваше.
— Не, не вярвам, че това изобщо си бил ти. Мъжът, когото видях през онази нощ, бе някой друг. Той… — Докосна леко с пръсти малките бръчици около очите му. Докосването бе толкова нежно, че той затаи дъх. — Неговите очи бяха пусти като бездънна яма. Той беше студен мъж, който извършваше някакъв физически акт, но без да участва в него. Беше далечен и отчужден, сякаш наблюдаваше всичко отстрани. Наистина беше доста страшно.
Николас притисна дланта й към устните си и отново я привлече в обятията си.
— Сега вече не виждаш пустота, Доминик. Знаеш дяволски добре, че аз съм тук, с теб, че съм част от теб, така както и ти си част от мен. Гледам те и ти ме караш да спра дишам. Докосвам те и изпитвам толкова силен копнеж, че аз… — Млъкна, потресен от дълбочината на чувствата, които го изпълваха. — Това нещо между нас, то е… — На гърлото му сякаш заседна буца. Когато тя го погледна със сияещи като звездите очи, думите му внезапно секнаха.
— Да, това е най-неразумното, несъмнено най-опияняващото нещо, което някога съм познавала… и въпреки това… — Стисна устни. — Ти продължаваш да си студен мъж, Хоксмур. Въпреки цялата си похотливост и физическа страст, въпреки искрите, които прехвърчат помежду ни. И макар да знам, че в този миг ти си изцяло с мен, ти все пак можеш да се отдалечиш от останалите и от света, без нито за миг да се поколебаеш. Не мога да се поделям между двама мъже. А дори и да бе така, със сигурност не мога да ти отдам своята невинност.
— Какво?
— Чу ме. Пусни ме.
Ръцете му се отпуснаха безволно. Гледаше слисано, с потъпкана гордост, как тя придърпа пеньоара около раменете си и го погледна смело в очите.
— За това ли си мислиш, че е всичко? — озъби се той. — Набързо спретната сценка, за да отнема девствеността ти?
— А не е ли?
Николас впи поглед в нея.
— Не е, по дяволите! Много добре знаеш, че дойдох тук тази вечер само с делови намерения.
Тя скръсти ръце пред гърдите си.
— Аха. Делови намерения. В полунощ, и то в спалнята ми.
— Именно. — Гърдите му се издуха от възмущение. — Ние двамата винаги сме поставяли на първо място работата. Господ знае, че споделяме една и съща страст към корабите и морето. Разбираме се един друг и без думи. Смятах, че проявявам голямо уважение към теб, като дойдох в стаята ти веднага щом се върнах. Искам да знаеш, че изобщо не ми е минавала през ум мисълта да те съблазнявам тази нощ. Нито за миг.
— Каква необичайна почтеност от ваша страна, господин Хоксмур.
Презрителната извивка на устните й го накара да се намръщи и той остро изрече:
— Аз бях невинна жертва на твоето лукавство. По дяволите, я кажи — кой от двама ни изглежда по-съблазнителен?
Тя се изсмя саркастично, сложи ръце на хълбоците си и изпъчи гърди, което за негово нещастие бе още едно потвърждение на думите му. Вятърът развя полите на пеньоара зад гърба й, разкривайки роклята, която прилепваше към гърдите и бедрата й като втора кожа.
— Ти ме обвиняваш, че съм се опитала да те съблазня? Ти, изкусният познавач на всички прийоми на любовта и страстта, развратникът, покорил безброй жени, искаш да ме накараш да повярвам, че по някакъв начин си бил подмамен тази вечер да дойдеш в моята стая и да си съблечеш дрехите? Ха!