— Госпожо, тази рокля не прилича на монашеско одеяние и няма мъж на тази земя, който да не се съгласи с мен. А колкото до това, че съм свалил ризата си, аз просто я спасих да не бъде разкъсана от малките ви нетърпеливи пръстчета.
Тя вирна брадичка към него.
— Доста странни думи за мъж, чиито панталони винаги прилепват към тялото твърде плътно, в пълен разрез с благоприличието. И ако искаш да знаеш, няма жена на този свят, която да не сметне начина, по който се обличаш, за безочливо съблазнителен. Само начинът, по който вървиш и полюляваш бедра, би накарал всяка жена да се изчерви от нечистите си помисли.
Николас сграбчи ризата си от пода и я изгледа предизвикателно.
— А начинът, по който въртеше заобленото си задниче в панталоните си на борда на моя кораб, представляваше най-голямото предизвикателство, което съм виждал. Освен това съм убеден, че краката ти могат да влязат в аналите на времето като най-непобедимото оръжие във вечната война между мъжете и жените. Предпочитам да не продължавам със сравненията между физическите оръжия, с които разполагаме, защото едва ли мога да се меря с гърдите ти. Категорично отхвърлям всичките ти обвинения и заявявам, че съм напълно невинен. Проклети жени! Винаги извъртате всичко в своя полза! Тази вечер ще сънуваш девически сънища, и то не заради моралните си устои. А заради мен. Запомни го. Спи добре. Тръгваме утре по обяд с прилива.
Завъртя се на пети и я остави там, преди да докаже правотата на думите си, и то по всички точки.
ГЛАВА 18
Доминик издуха един кичур от челото си и пристъпи от крак на крак.
Джузепе надникна иззад статива и й метна смразяващ поглед.
— Не мърдай!
— Чух жуженето на пчела — тросна му се младата жена и примигна, за да попие капката пот върху миглите й. Слънцето обливаше малкия вътрешен двор с безмилостните си лъчи. Никакъв вятър не раздвижваше въздуха. Кожата й блестеше, обилно намазана с крема на Мия. А някъде сред цветята зад нея жужеше пчела.
Мия стрелна гостенката си със закачлив поглед.
— Това е цената на позирането. А пък ти си мислиш, че твоят капитан може да ти причини повече страдания. Съблечи пеньоара си и той ще е този, който ще се измъчва и върти неспокойно.
Доминик изтръпна и бързо погледна надолу, за да се увери, че пеньоарът не се е плъзнал по-надолу от раменете й. И без това се ядосваше, че бе позволила на Мия да я убеди да позира в тази полупрозрачна дреха.
— Казах ти, че няма да позирам без… знаеш какво… дори и с цел да превърна Хоксмур в роб. — Не можа да се сдържи да не вирне пренебрежително глава. — Освен това цялата сутрин го няма. Предполагам, че се занимава с кораба си.
— Аха. Опитваш се да си дадеш вид, че не те е грижа. В такъв случай може би не бива да ти казвам, че той ни наблюдава от прозореца.
Доминик се опита да не поглежда към прозорците, които гледаха към вътрешния двор. Обаче внезапно й стана още по-горещо и въздухът не й достигна. Да, сега усещаше погледа му, пронизващ тънката ленена дреха като топъл вятър. Пчелата бе напълно забравена.
— От дълго време ли е там?
— От няколко минути. — Мия изви глава към слънцето и се изтегна в предизвикателна поза върху дивана. Днес коприненият й шал се диплеше между гърдите й и се извиваше около корема й. — Винаги когато позирам, давам интересно представление на моя Себастиан. Той не може да направи нищо друго, освен да стои зад прозорците и да стиска юмруци. Това го кара да се чувства като бик.
— Като бик. — Доминик облиза устни и се замисли над вече познатото кокетство, което се надигна у нея. Именно то я накара миналата нощ да облече копринената рокля с тайната надежда, че Хоксмур ще дойде в стаята й. Водена от греховните си желания, бе забравила за здравия разум и го бе целувала в пълно забвение. Кокетство… безразсъдство… каквото и да бе, то я караше да го предизвиква да докаже качествата, които тя усещаше, че се крият у него. Кой от двамата щеше да извоюва победа над нея: джентълменът или развратникът?
Миналата нощ се бе държал като истински благородник. Тя би трябвало да е доволна. Ала една част от нея изобщо не беше удовлетворена. Тази сутрин се бе събудила, изпълнена с твърда решителност да използва женските си оръжия, които Бог й бе дал. В крайна сметка това бе урокът, който Мия й бе преподала. Странно, но Мия бе забравила да я предупреди, че тя също може да загуби своята сдържаност и самоконтрол.
Стъклата на прозорците отразяваха слънчевите лъчи и тя не можеше да види нищо зад тях. Какъв риск имаше за целомъдрието й, след като не можеше да го види, а той не можеше да я докосне? При тази мисъл безразсъдството избуя в гърдите й също като дивите цветя, разцъфтели под топлите слънчеви лъчи.