Той наблюдаваше. Като бик, обладан от тъмна и дълбока страст. Тя потрепери при спомена. Ала не от страх, а от копнеж, изгарящ сетивата й със същата дълбочина и сила. Доминик се размърда леко, но това бе достатъчно единият край на пеньоара да се разтвори, разголвайки крака й до бедрото. Главата на Джузепе щръкна, очите му се разшириха и ръката му захвърча по платното.
Притихнал, Николас я съзерцаваше в захлас. Сетивата й се изостриха в съзвучие с всеки лъч на светлината, къпещ голата й плът. Притисна с едната си ръка пеньоара към корема си, повдигна рамо, затвори очи и наклони глава. Косата и се разстла по чувствените извивки на гърба й. Дрехата се плъзна от рамото и се закачи за щръкналите връхчета на гърдите й. Доминик плуваше в новопридобитата си чувственост, наслаждавайки й се, забравила за всичко.
— Bellisima. — Нещо докосна крака й. Средният син на Мия, Джулио, момче на три годинки, повдигна черните си очи и със свенлива усмивка й подаде порцелановото бурканче с крем, което стискаше в дланта си. Доминик му благодари и коленичи пред детето. По високото му челце се виеха черни къдрици, обрамчвайки лице с такава смайваща красота, че Доминик усети как стомахът й се сви на топка. Нещо в гъстите вежди на детето, в извивката на очите, в тъмната им бездна, дори малката трапчинка на брадичката, й напомниха за Хоксмур. Погали булката му. Тя бе мека, закръглена и топла като узряла праскова и Доминик внезапно бе разтърсена от желание, извиращо дълбоко от утробата й. Закопня да притисне това малко момче до гърдите си, да вдъхне уханието му, да се прероди в невинността му. Ала Мия бе тази, която можеше да го прегръща и да му се радва. Доминик взе бурканчето, целуна го по върха на главата и се изправи.
Хоксмур стоеше, облян от слънчевата светлина, на по-малко от десет крачки от нея. Доминик внезапно усети как въздухът изгаря дробовете й.
— Ела, Джулио — извика Мия, скочи от дивана и придърпа пеньоара на раменете си. Улови здраво ръката на детето. — Мама е гладна. Джузепе… — Без дори да погледне към Доминик, тя се завъртя и се запъти към вратата, като говореше бързо на италиански. Думите й накараха художника неохотно да я последва. Вратата се затвори зад тях със застрашителна безвъзвратност. Настъпи тишина. Доминик се питаше как ли е на италиански предателка, защото именно такава бе Мия.
— Мислех си — рече Хоксмур и пристъпи към нея. Държанието му бе хладно, а гласът спокоен. Въпреки това излъчваше нещо демонично. Кожата му бе придобила кафяв загар. Мускулите му бяха силни и заякнали. Гъстата брада придаваше на лицето му зловеща загадъчност. Очите му приличаха на разтопено сребро. Ризата му бе разтворена до средата на гърдите, панталоните му плътно прилепваха по стройните и дълги бедра, а чувствеността бликаше от цялото му същество.
Той спря пред нея, потопи два пръста в бурканчето с крем и ги поднесе към носа си. Сведе поглед към нея.
— Може ли?
Доминик отвори уста. Не можеше да отгатне играта му. Опита се да придърпа пеньоара си и установи, че краят му е застъпен от ботуша му.
— Аз…
— Добре. Николас повдигна ръката й, докосна я с пръсти и започна да втрива крема в кожата й. Движенията му бяха бавни и необикновено нежни. Наблюдаваше работата си с неподправен интерес, съсредоточен, с присвити очи. След малко потопи отново пръсти в крема и продължи да масажира вътрешната страна на ръката й. Коленете на Доминик започнаха да треперят.
— Както вече казах, мислих през цялата нощ — рече младият мъж. — Защо някой аристократ с безупречна репутация, ще ме наеме да открия „Котешкото око“, ако то има стойност само за народа на Тунис? — Смръщи вежди и плъзна дланта си под ръкава на пеньоара й. Спря за миг под мишницата й, после продължи да разтрива крема. Пръстите му бяха леки като крила на пеперуда. — Със сигурност той е запознат с легендата. Може би съм сгрешил в предположението си, че беят е изпратил „Котешкото око“ в Лондон на борда на „Източна Индия“. Може би човекът, за когото работя, го е откраднал от бея и възнамерява да го използва за откуп. — Повдигна въпросително вежди към нея. — Ти как смяташ?
Доминик облиза устните си.
— Аз… — Преглътна, когато една капка от разтопения крем се плъзна по ключицата й. Миг по-късно дланта му започна да масажира с кръгови движения голото й рамо. Доминик се запита дали той усеща кръвта, препускаща като разтопена лава по вените й. — Ти не познаваш този, който те е наел, така ли?
Николас поклати глава.
— Предпочитам да не го познавам. Всичките ми ангажименти се осъществяват с посредничеството на графиня Сейнт Леджър. Тя гарантира пълна дискретност и от двете страни.