Подпря се е ръка, коленичи и дръпна с все сила запечатания капак на една каса. Разхвърчаха се ситни трески и се забиха в дланта и пръстите му. Мускулите му се напрегнаха, той изръмжа и удвои усилията си. Дървото изпука и се огъна. Николас захвърли ядосано капака и пъхна вътре ръката си. Напипа дребни порцеланови бурканчета. Извади едно, развъртя малката златна капачка и я поднесе към носа си, очаквайки да подуши острия мирис на барут, сяра, а не на смачкани рози, примесени с уханието на мускус, което излъчваше една възбудена жена. Тялото му мигом се скова.
— Ако знаеше всичко, което знаеш сега, никога нямаше да приемеш тази мисия. — Доминик стоеше на прага, осветена от светлината на фенера, който държеше в ръка.
— Не влизай вътре с това — изръмжа в отговор той и кимна рязко към фенера. — Ще вдигнеш целия кораб във въздуха.
— Добре. — Тя остави фенера пред вратата и извърна лице към него. Очевидно не се боеше да влезе в мрачния му затвор. — Чу ли ме?
— Не съм в настроение за разговори, Доминик. — Пусна бурканчето в касата, наведе се, вдигна я от купчината и я премести в далечния ъгъл. За какво, по дяволите, му бе нужна каса с някакъв възбуждащ крем? Да го даде на Доминик, за да го намаже по кожата си, не му се струваше най-мъдрото решение при тези обстоятелства. Огледа се за бутилката ром, зърна я и я сграбчи. Отпи голяма глътка, без да откъсва поглед от Доминик. Изглежда тази жена не разбираше колко се бе приближила до тъмната му страна. Дори самият той бе изненадан от дълбочината на недоволството, което го разяждаше и което никакво количество ром, нито дори усилена физическа работа можеха да разсеят.
— Не си в настроение да разговаряш, но си в настроение да убиваш. Ах, погледни това… — Тя впери поглед в касата, пълна с пистолети. Приближи и вдигна един от тях, с изящна седефена дръжка. Държеше го внимателно, но без страх. Хатън я бе научил доста добре да си служи е оръжия. Ръцете й се обвиха около пистолета, плъзна пръст към спусъка и насочи дулото към него. — Кое събужда омразата у хората, Хоксмур?
— Не е зареден — отвърна той и избърса устата си с ръка.
Доминик отпусна пистолета.
— Предполагаемата несправедливост може би?
— Едва ли е предполагаема. — Той остави бутилката върху една каса, обърна й гръб й се зае да отваря друг сандък. — Попитай твоя Себастиан защо изпитва омраза. Той и семейството му са страдали от съвсем реална несправедливост под тираничното управление. Ако някой те следи нощем в джунглата, това може да е предполагаема опасност и ти наемаш хора да пазят къщата ти, ала не го мразиш. Но свободата, отнета от семейството ти, не е въображаема, нито убитият моряк, нито пък мъжът, който го е сторил. Те са съвсем реални. Загубата ти е реална. По дяволите…
Думите му се загубиха в цветиста ругатня, Николас оголи зъби и отвори касата. Гърдите му натежаха. Потта се стичаше по врата, гърдите и корема. Изтри с длан челото си и я погледна.
Тя бе вперила изумен поглед в него.
— Значи го разбираш?!
Искрената изненада в гласа й го накара да се поколебае.
— Да, разбирам го — процеди през зъби и сложи ръце на кръста си. — Познавам добре мъжете като Себастиан. Именно затова не желая да имам нищо общо с тяхната омраза.
— Ти имаш своя собствена.
— Да, аз… — Думите заседнаха в гърлото му. Едва не изригна ново проклятие. Проклети златистозелени очи! Проклет полумрак! Проклет ром! Проклет крем! Усещаше миризмата му, вкуса му. — Какво искаш?
— Искам да знам какво те измъчва.
Николас изсумтя, сграбчи бутилката и жадно отпи. Ромът потече в ъгъла на устата му и тънка струйка се, спусна по шията му. Пресуши бутилката, но въздишката му не бе от задоволство, а от объркване. Объркване от алкохола, объркване от самия себе си. Безпомощност.
Никога досега не я бе познавал. Никога досега не бе губил някого от хората си, защото е пренебрегнал задълженията си, обсебен от мисли за някаква жена в прозрачна роба.
Захвърли бутилката в един кашон с боклук и се извърна към следващата каса. Искаше му се тя да бе от онези жени, които гледат да избягват гнева на мъжете, защото притежават достатъчно здрав разум, за да се боят от него. Ала тя не беше от тях. И в резултат се почувства странно трезвен, сякаш бяха излели кофа студена вода върху му.