Името му се отрони от устните й като мъчителна молба и тя почувства ръката му, топла и широка, да обхваща женствеността й. Пръстите му се плъзнаха навътре между бедрата й, там, където пулсираше малката розова пъпка. Доминик повдигна бедра, за да посрещне дланта му и започна да се търка ритмично о нея. Той заглуши стенанията й с устни, а гърдите му притиснаха нейните. Тя усети, че той се опитва да разкопчее панталоните си и тялото й се разтърси от божествени тръпки, когато мъжествеността му изскочи на воля. Той повдигна бедрата й, разтвори ги й и се нагласи над нея. Доминик почувства как целият трепери и сърцето й се изпълни с безкрайна радост, че се отдава на такъв мъж. Изтезание и мъчение, това бе същността на любовта. Единствено той бе предопределен да запълни болезнената празнота в душата й. Не мислеше за миналото му. Не мислеше за последствията. Не съжаляваше за нищо. Беше забравила за всичко.
В момента тя бе само един инструмент под ръката му, напрегната струна, очакваща благословеното докосване на освобождението…
— Николас…
Пулсиращата му мъжественост изгаряше бедрата й и в един миг я осени мисълта, че тя може би е твърде малка, за да го поеме в себе си. Усети пулсиращата и изгаряща плът, която се притисна към слабините й. В следващия миг той проникна в нея. Прониза я остра болка и тя застина. Вдигна глава към него и усети как погледът му беляза душата й като с огнено клеймо. Мина един миг. После още един. Думите затрептяха на устните й…
„Моя любов… моя единствена любов…“
И тогава, преди тя да успее да заговори — или може би бе прошепнала онези думи? — той се дръпна рязко от нея, а от устните му се изтръгна гневно проклятие. Стана, грабна панталоните си, нахлузи ги и ги закопча с бързи и гневни движения. Нарочно не поглеждаше към нея. зарови ръце в разбърканата си коса и отиде до прозорците. Подпря се с ръка на рамката и се загледа намръщено в тъмнината.
Доминик се взираше във великолепните очертания на голия му гръб, усещайки как ужасът бавно пропълзява в душата й. Не… Пръстите й напипаха мократа ленена кърпа и тя бавно я придърпа върху гърдите си. Дишаше накъсано. Ушите й бучаха. Сърцето и туптеше питона силно, че тя си помисли, че ще изхвръкне; от гърдите Стомахът и се сви на топка. Кожата й още гореше от целувките му. Не…
Как би могла една жена да понесе да бъде отхвърлена от мъжа, когото обича, без да чувства, че умира? Жестоката истина бе изписана върху студеното му, безчувствено лице, прозираше в нежеланието му да я погледне. В сърцето и душата й Николас Хоксмур бе мъж, който въплъщаваше у себе си всичко благородно и добро, мъж на честта и гордостта, притежаващ несравнима смелост. Но в неговите представи той си оставаше едно копеле, негодник и развратник, авантюрист, който не мисли за нищо друго, освен за собствената си изгода; един самец, който използва жените за удоволствие и не желае да има нищо общо с безпомощни девственици… особено с такива, които си въобразяват, че го обичат. Той беше мъж, който не можеше да си позволи емоционално обвързване.
От години играеше ролята си в обществото. В трюма на „Мисчиф“ тя бе усетила у него някакво съжаление може би, но не и желание да се промени. Не искаше да се примири с обществото и света. А сега я отхвърляше. Беше готов да й даде страстта си. Но Доминик не искаше страстта му, щом не можеше да има душата му.
Отвори уста. Не можа да изрече нищо. Сълзи запариха в очите й. Господи, само това не.
— Няма да се извинявам — рязко рече той и се извърна от прозореца с лице към нея. Подпря ръце на хълбоците си.
Доминик извърна поглед. Господ да й е на помощ, ако се разплаче.
— Веднъж обещах, че това никога няма да се случи отново. И още един път доказах, че думата ми не струва и наполовина толкова колкото е желанието ми към теб. То ме терзае от мига, в който те видях за пръв път. Това желание се превърна в проклятието на моя живот и аз се заклех, че или ще го преодолея, или ще умра, опитвайки да го потуша… — Отново изруга и тя потрепери от омразата в гласа му. Пристъпи към нея с искрящи очи и стиснати устни. — Много дни и нощи обмислях как да го направя и най-безславно се провалих. Има само едно разрешение и този път няма да позволя да ме разубедиш, затова си спести приказките. За пръв път в живота си виждам своя път съвсем ясно очертан. Този път е против инстинктите ми, против всичко, което съм бил през тези тридесет и пет години, но нямам друг избор. Ти също нямаш друг избор, освен един и той е…