Двадесет минути по-късно Николас излезе от стаята си избръснат и изкъпан, облечен в единствената чиста бяла риза и черни панталони, които притежаваше. Ботушите му бяха излъскани до блясък. Косата му падаше свободно на лъскави вълни. Опипа разтворената якичка и за пръв път в живота си пожела да бъде облечен в риза с твърда колосана яка, вратовръзка и строго черно сако. Разтри гладко обръсната си брадичка и кимна към евнуха, който стоеше на пост пред вратата му.
Двамата тръгнаха надолу по коридора. Николас слушаше звука от стъпките си и си мислеше колко пъти се бе заклевал никога да не се жени. С вперен право напред поглед, изправени рамене и уверена крачка, той мимоходом си спомни за отчаяния опит на Доминик да се противопостави на Хасан.
Някой по-слаб мъж вероятно би се изплашил при подобни обстоятелства. Някой, не толкова уверен в пътя, който е поел, навярно би изпитал огромно колебание да се ожени за жена, която не го желае за съпруг. Един по-нерешителен мъж навярно би се чувствал в този момент като осъден на смърт, когото водят към бесилото. Но не и Николас. Той с усилие сдържа усмивката си, докато следваше евнуха през масивните двойни врати в салона с висок, извит таван, осветен от море от свещи.
Хасан, облечен в широка бяла роба и гутра на главата, го очакваше в подножието на стълбите пред масивно кресло в златно и червено кадифе. Тронът на бей Хамуда. Везирът държеше в ръцете си огромна книга, подвързана със златна подвързия.
Когато Николас спря пред него, Хасан се извърна настрани.
— Той ще бъде твоят свидетел.
Николас видя Фаруд, проснал се като умряла тлъста риба в едно кресло с висока облегалка до стената. Очите му бяха затворени, военният мундир се бе нагърчил на огромния му корем, а от отворената му уста излизаше гръмогласно и ритмично похъркване.
— Сигурен ли сте, че може да стане? — попита Николас.
— Той ще направи това, което му заповядам. А, ето я, идва насам.
Николас се обърна и усети как въздухът излиза със свистене от дробовете му. Доминик се движеше към него, едно видение в ефирна коприна, окъпано от меката светлина на свещите. Беше обвита от главата до петите, също като арабска девица. Дори пръстите й бяха покрити от дългите ръкави. Лицето й бе закрито от було, но като се вгледа по-добре, Николас успя да различи розовите очертания на устните й. Те бяха разтворени, сякаш не й достигаше въздух. Очите му потърсиха нейните, но тя отказваше да го погледне. Погледът й бе впит в Хасан, сякаш обмисляше дали да не се хвърли в нозете му с последна отчаяна молба за милост. Лицемерната Зейнаб бе очертала очите на Доминик с черен въглен, за да изглеждат по-големи и по-силно да омайват мъжа. Проклетата жена си знаеше работата. Николас едва сподави желанието си да сграбчи Доминик в прегръдките си и да впие устни в нейните. Искаше да заличи отчуждеността, която лъхаше от нея. Да я накара да погледне в лицето мъжа, който щеше да бъде неин съпруг, баща на децата й, утеха, закрила, любим… искаше да го види в очите й. Но колкото и да се опитваше, погледът й не срещна неговия нито веднъж.
Без да се интересува дали местният обичай го позволява или не, Николас я улови под ръка и двамата останаха така по време на цялата церемония. Той не чу почти нищо от това, което Хасан каза, само откъслечни думи от брачната клетва, еднаква във всички страни по света. Всяка фибра на сетивата му трептеше в съзвучие с Доминик. Тя стоеше сковано до него, с поглед вперен напред и дръзко вирната брадичка. Изглеждаше така, сякаш я бяха приковали с тежки вериги на позорния стълб. Цялото й същество излъчваше безмълвна съпротива срещу жертвата, която я принуждаваха да направи.
Николас наблюдаваше как пламъкът на свещта затрептя от полъха на вятъра и се замисли над странната промяна, която бе донесло пътуването им за нея, да не говорим за объркването и страданията, които бе причинило нему. Срамежливата мома за една нощ се бе превърнала в опитна изкусителка. Целомъдрената девица с вълнените чорапи и износени сиви рокли сега предпочиташе краката й да са боси, гърдите — освободени от всякакви корсети, коланите — пристегнати в кръста, ваните — ароматизирани, кремовете — възбуждащи, а косите — разпуснати на воля. Невинното момиче, познало само целомъдрени целувки, сега бе съблазнило един мъж и го бе изправило пред олтара също като буен и див жребец, укротен от първата си юзда. Съблазнената се бе превърнала в съблазнителка. По някаква странна приумица на съдбата тя се бе отдала на чувствеността и страстта с такава жар, с каквато Николас ги избягваше през последния месец. Младият мъж смръщи вежди. Далеч не бе склонен да се съгласи, че вината е изцяло негова. Докато през последните няколко седмици тя безразсъдно бе захвърлила задръжките си, той съвсем внезапно бе открил своите. Господи! Как един мъж можеше да се справи с подобна жена?