Николас се извърна към Хасан.
— Тогава къде е? — оголи зъби той.
— Ако желаеш, ще претърсим двореца.
— Направете го!
— Помислил ли си, че тя може би се крие от теб?
Николас го изгледа кръвнишки. По-възрастният мъж се усмихна.
— Може би трябва да проявиш малко повече благоразумие и търпение и да дадеш възможност на младата си невеста да се подготви за ролята си на съпруга.
Николас махна нетърпеливо с ръка.
— Доминик не е от тези, които се крият. Тя предпочита да се опълчи открито и да се сражава докрай. Изправя се пред предизвикателствата с развети платна и готови за стрелба оръдия. Колкото по-голяма е опасността, толкова по-смела е тя. Не е като обикновените жени. Доминик не се крие от мен, Хасан. Чувствам го.
Хасан цъкна с език и сви рамене.
— Говориш така, сякаш я познаваш много добре. Както желаеш. Ще наредя да се претърси двореца.
— И околностите. Ще започна със западното крило.
Хасан улови ръката му.
— Ти не ми вярваш. Мислиш си, че някой я е отвлякъл, че тук има замесен предател. Предпочиташ да е така, отколкото да си мислиш, че те е напуснала по свое желание. Тъкмо тази мисъл не можеш да понесеш.
Николас впи поглед във възрастния мъж.
— Аз не вярвам на никого, Хасан, но на теб вярвам малко повече, отколкото на всички останали.
Хасан се засмя и тупна Николас по рамото,
— Много добре. Хайде, ела с мен. Нека намерим невестата, за да можеш да извоюваш благосклонността й и най-после да намериш покой.
Ала тази нощ на никого не бе съдено да намери покой. Четири часа по-късно, след като целият дворец бе претърсен, Хасан събра всички слуги и гости в огромната приемна на двореца. Всички докладваха, че Доминик не е била открита. Николас крачеше като звяр, уловен в клетка — най-лошите му страхове се потвърждаваха.
Хасан го изгледа съчувствено.
— Тя не може да е отишла твърде далеч.
— По дяволите, човече! — озъби му се Николас. — Изминаха четири часа. Тя може да е навсякъде.
Отмина Хасан и се приближи към строените в две редици слуги. Погледът му внимателно обхождаше всяко лице. Доказателството беше някъде тук, само трябваше да събере мислите си й да го открие. Кой от тях беше предателят?
— Тя познава ли някого в Тунис? — попита Хасан.
— Не. — Николас се спря пред едно момиче и дръпна булото й. Надигнаха се възмутени викове. Пристъпи към следващото, без да го е грижа, че всички го гледаха с ужасени лица. — Доминик не е напуснала двореца по своя воля. Била е отвлечена.
— Не можеш да бъдеш сигурен…
Хоксмур рязко се завъртя. Ръцете му бяха стиснати в юмруци, а гърдите му се вдигаха и спускаха. Имаше чувството, че всеки миг ще експлодира.
— Сигурен съм, по дяволите! Аз я познавам. Знам как мисли. Познавам чувствата й. Знам…
Очите му срещнаха тези на Фаруд. Сякаш някакъв невидим юмрук се стовари върху главата му. Брошката! Изведнъж всичко си дойде на мястото. Приближи до Фаруд и спря на сантиметри от великана.
— Къде е твоето момиче? Не я виждам тук.
Фаруд сви рамене и изгледа Николас с премрежен поглед.
— Не разбирам за какво говориш.
Николас го сграбчи за ризата и го притисна до стената. Търпението му се бе изчерпало.
— Къде е онази мръсница, тлъсто копеле?
— Кажи името й! — присъедини се към него Хасан със заплашителен глас. — Ще ни кажеш веднага или ще съжалиш, че си се родил.
Фаруд преглътна и погледна ужасено към Николас, сякаш виждаше самия дявол.
— Елмаз.
Николас извърна поглед към Хасан.
— Тя е прислужница в кухнята — обясни везирът. — Една от многото. Отсъствието й едва ли се е забелязало веднага.
— Тя си тръгна от стаята ми — закима уплашено Фаруд.
— Ще ми покажеш откъде е излязла — изръмжа Николас и избута Фаруд с такава сила пред себе си, че гигантът едва не се свлече на колене. — Заведи ме там. Веднага! — Тръгна след лейтенанта, като го побутваше, за да върви по-бързо. Хасан ги следваше, заобиколен от трима евнуси. Влязоха в стаите на Фаруд и той посочи към една тясна врата в отдалечения ъгъл на стаята.
— Ето там. — Фаруд отвори вратата. — Тя си тръгна оттук.
Николас взе един свещник и надникна в тъмния коридор. Носле сграбчи Фаруд за ръката и го избута пред себе си.
— Ти ще ни водиш, лейтенанте. Но преди това ще ми кажеш откъде момичето има онази брошка, която бе скрило в дрехите си. Ти ли й я даде?
— Не съм аз! Аз съм само един беден лейтенант. Нямам скъпоценности. Аз й давам други неща. — Фаруд се поколеба, хвърли през рамо един разнежен поглед към Николас, после бързо се извърна и пое по тъмния коридор. — Каза ми, че е получила брошката тази вечер от един мъж, когото познавала. Опитваше се да ме накара да ревнувам. Като всички жени. Не й повярвах. Тя има и разни други дреболии и бижута, които крие. Мисля, че ги краде от гостите на бея.