Стринфелд запримигва смаяно.
— Ти молиш за помощта ми? Мислех, че ме презираш!
Перно се намръщи.
— Да не е заради някоя жена?
Стринфелд се ухили самодоволно и ръгна с лакът Перно.
— За чия съпруга се отнася този път, Николас, стари приятелю?
— За моята.
Настъпи оглушителна тишина.
Николас преглътна тежко. Мъката, която го изпълваше, бе толкова силна, че едва можеше да диша. „Моята съпруга“.
— Слушайте внимателно. Имам план.
— Ставай! — Един бедуин с тюрбан на главата нахлу в палатката, сграбчи Доминик за ръката и я дръпна грубо.
— Престанете да ме измъчвате! — озъби се младата жена, призова на помощ цялото си достойнство и вирна брадичка, докато пазачът я влачеше навън от палатката. — Краката ми все още са вързани — изсъска и размаха вързаните си ръце.
Но мъжът не я удостои с поглед, дори когато се спъна и едва не се свлече на колене. Дръпна я силно за косата, което изтръгна неволен вик от устата й, и я повлече по горещия пясък към голямата палатка, край която бяха разположени по-малки в малка горичка от високи дървета с широки листа. Доминик изгледа свирепо бедуина, после огледа лагера и присви очи срещу палещото следобедно слънце. Въздухът бе толкова тежък и задушен, че тя едва дишаше. Затворена сама в малката палатка, без нищо за пиене, тя бе решила, че Халид я е оставил да умре. Очевидно Рамзи имаше други планове за нея.
Лагерът гъмжеше от бедуини. Повечето бяха тежко въоръжени с дълги саби, затъкнати в коланите им. От раменете им висяха пушки, а през гърдите им бяха препасани кожени ремъци, в които бяха втъкнати дългите дръжки на пистолетите. Мъжете се бяха разпръснали на групички — някои се грижеха за конете и камилите, а други почистваха и смазваха оръжията си. Зад пясъчните дюни Доминик видя неколцина пазачи, възседнали коне, да обикалят в кръг. Мнозина от мъжете се обърнаха да я огледат. Тя остана с гордо вдигната глава, вперила поглед право пред себе си, макар вътрешно да изтръпна от алчните им похотливи погледи. Беше виждала същия глад в очите на Ибрахим, когато спираха да напоят конете по време на изтощителното и мъчително пътуване през пустинята. Тя бе сигурна, че ако не бързаха толкова, Ибрахим нямаше да се подчини на заповедта на Халид да я остави недокосната за Рамзи. Изглежда у някои мъже алчността бе по-силна от похотта. Надяваше се и Рамзи да е един от тях. Опита се да си припомни малкото, което Хоксмур й бе казал за врага си, но спомените никак не я успокоиха.
Пазачът я бутна в голямата шатра и я затътри по килима към платформата, издигната, като олтар в задната част на палатката. Вътре бе много топло, за което без съмнение допринасяха множеството запалени свещи. Освен това въздухът бе изпълнен с някаква остра миризма, която едва не я задави. Пазачът я дръпна рязко. Тя отметна косата от лицето си и се озова лице в лице със самия дявол.
Вътрешностите й се преобърнаха и цялата й смелост се стопи. Рамзи. Той седеше върху платформата, разположен в голямо кресло с висока облегалка и позлатени орнаменти. Без съмнение някога бе украсявало приемната зала на някой паша. Беше огромен, с яко и набито тяло, краката му, подобни на свински бутове, бяха изпружени напред, така че достигаха почти до самия край на платформата. Беше обут в черни бричове и излъскани до блясък ботуши. Не носеше бурнус, нито покривало на главата, а върху раменете му бе наметната бяла роба, подобна на пелерина. Гърдите и коремът му бяха голи. Кожата бе загоряла от слънцето и покрита с гъсти черни косми, с изключение на криволичещата линия от дълъг розов белег, започващ от лявата страна на гърдите и достигащ до дясното бедро. Гарвановочерната му коса падаше до раменете. Огромните му ръце, които без усилие биха удушили човек, стискаха облегалките на креслото. Върху скута му блестеше грамаден нож.
Доминик преглътна и го погледна в очите. Знаеше, че нищо няма да спечели, ако издаде страха си. Навярно някога е бил хубав мъж. Но животът му бе изкривил чертите на лицето му, превръщайки ги в грозна и уродлива маска. Под гъстите черни вежди, в подобните на два горещи въглена очи, бе стаена безмерна омраза. Докато я изпиваше с поглед от главата до петите, устните му се изкривиха в усмивка, разкривайки два реда изненадващо бели зъби. Без горната си копринена роба, която Ибрахим бе смъкнал по време на пътуването, младата жена знаеше, че с прозрачното елече и шалварите представлява чудесна гледка за похотливите мъжки погледи. Макар да бе твърдо решена да не издава чувствата си и да не показва нито страх, нито слабост, тя не можа да възпре пурпурната червенина, обагрила лицето й.