Рамзи се засмя и кимна с глава към пазача й.
— Пусни я! — изрече на гърлен арабски, без да откъсва очи от нея. — Доведи я при мен.
Доминик повика на помощ цялата си воля, за да спре треперенето, което я обзе. Извърна поглед надясно. Ибрахим и Халид стояха в сенките, с похотливи изражения на лицата. Погледна наляво. Неколцина пазачи я наблюдаваха с безизразни лица, а сабите подрънкваха на коланите им. Дори Хоксмур да бе получил съобщението за откупа и да разполагаше с най-бързите арабски коне, все още бе далеч. Ако изобщо дойдеше. Отпъди мисълта. Той щеше да дойде. Чувстваше го. Почти изпита желание да греши, особено след като бе видяла въоръжената до зъби армия на Рамзи.
Но това не би го спряло. За да изпълнява опасните си мисии, той бе ходил по места, където нито един човек не би отишъл. И преди се бе изправял пред добре въоръжени войски. Беше най-храбрият, най-решителният и най-безразсъдният мъж, когото познаваше. Щеше да дойде. Но дотогава тя бе пленница на Рамзи, инструмент за отмъщение срещу мъжа, когото обичаше.
Отблъсна ръката на пазача и пристъпи сама към платформата. С изправени рамене, полюшващи се нежно бедра, със стегнато гърло. Видя как веждите на Рамзи трепнаха едва доловимо, очите му се присвиха за миг и смелостта й избуя. Бъди загадка за мъжете. Не показвай никакви чувства. Привлечи вниманието им. Та нали бе гледала как Рейна омагьосваше всички само с танца си. Но Рейна владееше изкуството да съблазнява и омагьосва, без да се бои, че ще изгуби играта. Имаше и закрилата на Омар, независимо от безразличието му към женските й прелести. Рамзи и обстоятелствата бяха съвсем различни. Доминик не разполагаше със силен покровител. Освен това бе напълно неопитна в изкуството да съблазнява мъжете с танц.
Приближи още повече до Рамзи. С огромно усилие на волята успяваше да изглежда поне привидно спокойна.
От Рамзи се носеше миризма на спарено и вкиснато. Надяваше се, че собственото му зловоние ще му попречи да подуши страха й.
— Сега разбирам защо Хоксмур те е избрал — изрече със смразяващ глас и поглед, прикован в гърдите й. Нужно й бе цялото й самообладание, за да не се отдръпне, когато той повдигна с върха на сабята си сплетените пискюли, които закриваха зърната й. Очите му се присвиха още повече. Погледът му сякаш проникваше през тънката материя. — Ако те бях видял по-рано, тази сутрин нямаше да спя сам. — Погледна в очите й. — Ти негова любовница ли си или съпруга?
— Нито едното, нито другото. — Гласът й прозвуча дрезгаво от напиращите чувства. Проклети сълзи, които пареха очите й! Проклети да са чувствата, терзаещи душата й! За да спаси Николас, трябваше да го предаде, да пожертва тялото и душата си. Би направила всичко. Но нямаше да позволи той да се превърне в уязвима играчка в ръцете на този дявол! Всяка връзка с нея — любовна или брачна — би го направила слаб и безпомощен.
Рамзи хвърли остър поглед към Халид. Бедуинът примигна и пристъпи от сенките.
— Тя лъже, Рамзи, за да спаси и себе си, и него. Иска да си мислиш, че той няма да дойде за нея, че тя не означава нищо за него. Кучка! В Тенерифе спа в едно и също легло с него. Дошла е с него от Лондон, за да търсят „Котешкото око“.
Рамзи сви презрително устни.
— И защо да ти вярвам, Халид? Искаш да ме убедиш, че няма да спечелиш нищо от цялата работа, така ли? — Обърна се към Доминик. — Ще разбера, ако ме лъжеш.
— Да — изрече младата жена. — Знам, че ще разбереш. Но за разлика от Халид, аз не бих си позволила да крия безценни камъни в джобовете си, докато се кълна, че ти казвам истината.
Лицето на Рамзи се вкамени.
— Какво ще отговориш на това, Халид?
Смехът на бедуина прозвуча доста неуверено.
— Тя изопачава истината. Опитва се да спечели доверието ти за моя сметка.
— Ако тя е достатъчно умна, за да използва ситуацията в своя полза, тогава е по-добре да вярвам на нея, отколкото на теб. Тази жена подушва глупака, също като мен. — Без да откъсва блесналия си поглед от Доминик, той кимна към пазачите.
Халид започна да трепери неистово.
— Не, Рамзи… трябва да ме изслушаш… Хоксмур й го е дал! И аз възнамерявах да ти го дам веднага след като… аах!
Пазачите го сграбчиха и претърсиха — единият донесе на Рамзи пръстена.
Пръстите на Рамзи се свиха около украшението и той погледна младата жена. Гласът му бе леден.
— Ти разобличи един предател и ми даде пръстена си. Но аз се нуждая от много повече, за да ти повярвам.