Доминик пое дълбоко дъх, опитвайки се да говори колкото се може по-спокойно.
— Миналата нощ бях изведена от двореца с помощта на едно слабичко момиче. Тя се появи в стаята ми и ми предложи начин да избягам, какъвто отдавна търсех. Напуснах двореца не по принуда, а по собствено желание.
Ръцете на Рамзи се свиха и острието блесна на светлината на свещите.
— Искала си да си тръгнеш?
— Исках да се махна от Хоксмур. Той… — Гърлото й бе толкова свито, че думите едва се изтръгваха от гърлото й. Но в главата й изплуваха картини — видя го отново да крачи из стаята, докато тя се къпе, измъченото му лице, когато се откъсна от нея, после как плъзга пръстена на ръката й и й се кълне във вечна вярност. Този мъж, който би се опълчил срещу огромна войска, за да я спаси, се бе оженил за нея против волята си. Прозрението я озари като внезапна слънчева светлина, огряла студена и пуста земя. Едва не се задуши. Събра с мъка мислите си. — Той използва хората, без значение дали са мъже или жени. И аз… аз имах други планове. В тях не влизаше да бъда покорна жена в ръцете на един егоистичен мъж. Истина е, че дойдох с него, за да търся „Котешкото око“. Успях да го накарам да ме вземе на кораба си. От малка бях запленена от легендата, както и мнозина други. Но не дойдох, за да завладея тази легенда, каквато е целта на Хоксмур. Аз искам повече. Дойдох, за да открия мъжа, който я притежава. — Сведе клепачи и продължи е дълбок глас. — Дойдох, за да открия теб. Някога Хоксмур е отнел твоята жена. Сега ти можеш да вземеш неговата.
Халид изруга гневно от ъгъла и се впусна в обидна тирада за измамните жени, с които е пълен светът, но погледът на Рамзи го накара да млъкне.
— Завържете го на коловете! — заповяда той. Очите на Халид щяха да изхвръкнат от орбитите.
— Не! — изкрещя бедуинът. — Рамзи, в името на Аллах, не и на коловете! Нима ще изтезаваш човека, който ти доведе Хоксмур?
Рамзи взе пръстена между двата си пръста, вдигна го на светлината и притвори едното си око.
— Ти си само една свиня, Халид. Ти ме предаде. Това е краят. Няма да те изтезавам дълго. Денят е горещ и слънцето е силно. Не се бой, ще умреш бързо. — Отчаяните вопли на Халид изпълниха палатката, докато пазачите го извеждаха. Рамзи впи изпитателен поглед в Доминик. Младата жена имаше чувството, че той прониква до дъното на душата й, че отгатва отвращението, което изпитва към него, премесено със съжаление към безпомощния и глупав Халид. Ала дори и да бе забелязал, не го показа. — Излезте всички! Ще ви повикам, когато имам нужда от вас. Дотогава никой да не влиза.
Един от пазачите пристъпи към Рамзи и се наведе над ухото му. Доминик изтръпна, когато върхът на ножа му отметна пискюлите, които скриваха слабините й.
— Забравяш, че тя е само една жена — изръмжа той на пазача, без да откъсва поглед от бедрата й. — Няма оръжие, както сам виждаш, а аз съм въоръжен. Върви си.
Пазачът се поколеба. Рамзи го изгледа. Лицето му стана зловещо като смъртта. Пазачът пребледня. Адамовата му ябълка заподскача в гърлото. Доминик бе сигурна, че едва се сдържа да не побегне от страх за живота си. Но Рамзи бе изключително подвижен за мъж с такива огромни размери. Надигна се от креслото с бързината на мълния. Доминик политна и се свлече на колене върху стълбите на платформата. Погледна към масивния гръб на Рамзи и разкрачените му крака. Ръката му замахна встрани, нещо избълбука и пазачът падна с глухо тупване на пода. Смразена от ужас, младата жена се взираше в безжизнените очи на мъжа и в локвата кръв, която бързо се образуваше върху килима. Едва не се задави. Побърза да се извърне, опитвайки се с все сили да спре треперенето на тялото си, ала не й се удаде.
Рамзи избърса ножа в бедрото си и се извърна към Доминик. Устата му бе отворена, гърдите му тежко се повдигаха, а очите му мятаха мълнии.
— В моя лагер няма място за предатели или за хора, които не биха пожертвали живота си за моята кауза. Този беше млад и глупав. Мислеше си, че е по-умен от мен. И преди ми е създавал главоболия. Знаеше, че рано или късно това ще се случи.
Останалите мъже минаха покрай безжизненото тяло и се изнизаха навън. Доминик се изправи, опитвайки се да запази самообладание и да се съсредоточи върху плана си дори при тази невиждана жестокост. Беше сигурна, че Рамзи е луд. Той закрачи напред-назад пред позлатения си трон. Ръката му, държаща ножа, се свиваше и отпускаше ритмично. От челото му потекоха струйки пот. Той ги избърса с ръка и впи поглед в нея също като звяр, дебнещ плячката си. Това не бе опитният водач, който със самообладание и вещина би повел хората си към съдбата им. Не, този мъж бе един извратен и самонадеян луд, разяждан от подозрения. Затова, и бе убил без никаква причина, само по прищявка. Доминик издържа пронизващия му поглед без да трепне, със спокойствие, на каквото не бе и помисляла, че е способна.