Докато двамата бедуини и пазачите спореха кой има по-висок ранг, Николас огледа лагера. Бяха издигнали високи дюни, които го ограждаха като крепостна стена от пясък. Разположен сред дълбоките окопи, лагерът оставаше незабелязан чак докато ездачът не се озове пред него, а тогава вече бе късно да обърне и да се върне. Хората на Рамзи бяха добре въоръжени, но изглеждаха уморени, зло нахранени и без съмнение обезверени. Явно нямаха голяма полза от „Котешкото око“, което според легендата трябваше да ги направи непобедими и силни.
Погледът на Николас бе привлечен от група бедуини, скупчени около мъж, който лежеше върху пясъка. Мъжът бе гол, а кожата му — болезнено бяла. Трима пазачи завързаха глезените и китките му към коловете, забити на разстояние в пясъка. Обиждаха го, ритаха го грубо в ребрата, а после го оставиха там да крещи от агония и страх, да бъде опечен жив под безмилостните лъчи на слънцето.
Николас се взря в нещастника, който му се стори смътно познат. Но забрави за него, когато завесата на палатката се отвори с плющене и бедуините го набутаха в полумрака. Въздухът бе натежал от сладникавата миризма на опиум. Николас се изкашля, за да прочисти дробовете си. Примигна, тъй като очите му смъдяха от дима. Пазачите му се спряха мълчаливо пред края на един червен килим, който покриваше палатката, все едно бе приемната зала на някой дворец. Изведнъж Николас долови някакъв звук в тишината — тихо и ниско тананикане. Женски глас, който се носеше из натежалия въздух. Беше чувал тази мелодия, но не можеше да си припомни къде. Но не мелодията го омагьоса, не тя възпламени кръвта му и не тя го накара да се разтрепери до дъното на душата си. Това беше нейният глас. На Доминик. И тя си тананикаше циганската sardana. Подобно на видение изплува иззад пелената от дим, дългите й стройни крака шумоляха в прозрачната коприна, а разпуснатата й коса се стелеше до средата на бедрата като червеникавокафяв облак. Беше се превърнала в такава изкусителка, че и Рейна би й завидяла. Въпреки волята си и обстоятелствата Николас усети как цялото му тяло се втвърдява и трябваше да стисне здраво юмруци, за да не се втурне към нея и да не я сграбчи в обятията си. Тя мина с плавна стъпка покрай него, без дори да го погледне, сякаш изобщо не го познаваше. Вместо това погледът й се плъзна по лицата на пазачите — обходи ги един по един, подканващо им се усмихна, сякаш им даваше обещания, които тялото й щеше да изпълни. Гледайки как ханшът й се извива и гърдите й се полюшват изпод елечето, Николас почти повярва на тези обещания.
Неговата съпруга. Да се люби в стая, пълна с бедуини. Дано да имаше твърде основателна причина за това! Николас започна да вярва, че тази жена е способна на всичко. Лицето й оставаше безизразно, по него не премина никаква сянка на разпознаване, не се отразиха никакви предателски чувства като облекчение, любов…
Не. Тя не бе напуснала доброволно Тунис, въпреки че по всичко изглеждаше, че се чувства много добре тук. Това бе великолепно представление и нищо повече, предназначено да обърка всички, в това число и самия него. Един брак по принуда не би накарал Доминик да потърси убежище в лагера на неговия заклет враг. Навярно й трябваше време, за да свикне с идеята за брака им, но нима заради това би се решила на подобно предателство? Никога!
Но какво й бе сторил опиумът?
Погледът му обходи вътрешността на палатката. Рамзи се бе проснал в някакво смешно подобие на трон в средата на една платформа. В скута си крепеше стъклено наргиле с опиум, очите му бяха притворени. Приличаше на заспал. Но Николас знаеше, че наблюдава Доминик, както и всички останали мъже в палатката. Тя бе твърде привлекателна.
— Завържете го — рече внезапно Рамзи, без да помръдва. Повлякоха го към масивния дървен стълб в средата на палатката, който приличаше на уред за мъчения. Оковаха китките и глезените му с тежки белезници, висящи от дебели вериги, прикрепени към стълба.
Рамзи цъкна с език и пазачите излязоха. Доминик продължи да танцува и да тананика с дрезгавия си, дълбок глас. Тя се движеше из палатката и в един миг приближи толкова много до Рамзи, че Николас бе сигурен, че негодникът е усетил горещия й дъх. Тя дори се наведе ниско, давайки му възможност да види гърдите й. Жестът й бе достоен за най-съблазнителната циганска танцьорка. Но Рамзи не посегна към нея, както би направил Николас, ако имаше възможност. Или може би тя се извъртя твърде бързо и замаяният от опиум арабин не можа да я стигне. Доминик се спусна надолу по стълбите и се завъртя в средата. Ръцете й бяха високо вдигнати, косите й се вееха край нея, а гласът и се извиси в тревожно кресчендо. После тя падна на пода, изпускайки лека въздишка.