Изненадите на Николас, както много скоро Доминик бе разбрала в ролята си на негова съпруга, бяха изключително вълнуващи и неочаквани. Дали този път бе решил да й подари чифт френски копринени чорапи? Парфюм? Шоколад? Или изящно дантелено бельо? А може би огромен букет от бели рози? Или пък сатенени чехли със скандално високи токчета? Този мъж наистина я разглезваше. Щеше да стане дебела, мързелива и безкрайно щастлива с него.
Мислеше върху тази перспектива, когато нахлу в кабинета на Дру с порозовели страни и блеснали от щастливо предчувствие очи. Направи две крачки и замръзна, усещайки как цялата кръв се отдръпва от лицето й.
— Мили Боже! Татко! Майко!
Джеймс Уилъби, с внушителна фигура и загоряло от слънцето лице, се намръщи насреща й.
— Влизай, влизай, дете. Недей да стоиш на прага с отворена уста като риба, останала на сухо. Знаеш много добре кои сме. Целуни майка си, преди да припадне в ръцете ми.
Доминик се спусна в обятията на майка си със замъглен от радост поглед и вдъхна познатото й ухание на розова вода.
— Липсваше ми — прошепна тя и подсмъркна като малко момиченце, заровила глава в рамото й. — Изглеждаш чудесно. Писах ви миналата седмица. Ако знаех, че ще дойдете…
— Тръгнахме неочаквано от Ню Йорк — промърмори Каролайн Уилъби, отдръпна се и обхвана лицето на дъщеря си с длани. Усмивката й бе толкова нежна, толкова успокояваща, че Доминик усети как сърцето й ще се пръсне от нетърпение. Искаше час по-скоро да разкаже всичко на майка си. — Чакай да те погледна, скъпа моя. Изглежда доста дълго си била на слънце — рече Каролайн и улови ръката й. — Наистина си много слаба, но пък си толкова елегантна. Виж само каква шапка имаш, а пелерината ти… Джеймс, забеляза ли пелерината й? Каква фина материя и каква изискана кройка!
— Забелязах я — промърмори баща й и погледна изпитателно младата жена през очилата. — Целуни баща си, дъще.
— Изглеждаш внушително, както обикновено, татко — изчурулика Доминик с усмивка, целуна го по бузата и се вгледа в лицето му със сияещи очи. — Май има с какво да се гордееш, нали?
Баща й погледна към майка й. Майка й извърна поглед.
Доминик стрелна с очи брат си, седнал зад бюрото с кръстосани крака.
— Те току-що пристигнаха, Доминик. Успяхме само да си разменим любезни поздрави.
Едно изпръхтяване от другия край на стаята привлече вниманието на младата жена. Прегърбен дребен човечец надзърташе иззад обемистите счетоводни книги. Носът му бе сбърчен и очите му святкаха над очилата.
— Мили Боже, Филпот, не ви забелязах. Колко любезно от ваша страна да дойдете чак от Ню Йорк.
Адвокатът изсумтя, погледна към Доминик, после прелисти още една страница.
— Май ще оставим любезностите за по-късно, госпожице Уилъби.
Доминик отдавна бе свикнала със студеното държание на Филпот. Предполагаше, че баща й цени високо професионалните му способности и затова му прощава недодяланите обноски. Ала не си спомняше адвокатът да се е държал някога толкова грубо с нея в присъствието на баща й. Сякаш бе убеден, че има пълно основание за това.
Младата жена се извърна към баща си, предчувствайки, че ще се случи нещо ужасно.
— Татко, струва ми се, че би трябвало да знаеш…
Вратата на кабинета се отвори рязко и един мъж, когото Доминик никога не бе виждала, влезе вътре. Тя премигна смаяно срещу него, защото мъжът бе изключително висок, а височината му се подчертаваше от слабите рамене и строгата кройка на морската му униформа.
Мъжът пристъпи и се наведе в елегантен поклон.
— Скъпа моя госпожице Уилъби, позволете ми да ви се представя. — Гласът му бе невероятно дълбок. — Аз съм седмият барон Титеншам, лорд Харолд Съдсбъри, доскоро жител на Лондон, а понастоящем лейтенант-губернатор на британските острови Барбадос. — Усмихна й се благосклонно. — Можете да ме наричате просто Хари.
— О, не! — изпъшка Доминик и погледна към баща си. — Ти си довел бедния човек чак от Барбадос! Дори преди да узнаеш в какво състояние се намира компанията. Не си допускал дори за миг, че бих могла да се справя.
— И не си се справила, дъще. Филпот бе така добър да ме уведоми, че клонът ни в Ню Йорк е фалирал веднага щом се е разбрало, че моят най-стар клиент Франсис Банкс е оттеглил подкрепата си, и то благодарение на теб. Заявил е, че си го направила за смях в пристанището на Ню Йорк. Преобърнала си кораба.