— Джузепе е майстор в улавянето на женската същност — промърмори Николас в ухото й. Големите му длани се плъзнаха под пелерината, обгърнаха кръста й, после обхванаха гърдите й със собственически жест, който я остави без дъх. Усети как топлината му прониква в тялото й. — У теб гори огън, Доминик, тайнствен женски огън. Ще е нужен цял един живот, за да бъде овладян. Той е в извивката на устните ти, в гордия ти профил. Той е тук…
— Да — задавено промълви тя и притвори очи, когато пръстите му разтвориха елечето и гърдите й изпълниха шепите му. — Корабът… наистина е съвършен.
— Тъкмо затова го кръстих „Доминик“. Преди да те срещна, не разбирах защо толкова копнея да построя този кораб. Сега не мога да си представя, че ще стъпя на палубата без теб. Страстта ти към плаването не е угаснала още, нали?
Доминик се извърна в ръцете му и от устните й се изтръгна блажена въздишка.
— Мой скъпи Николас, аз имам само една страст в живота си и това си ти. Истината е, че бях покорена заради страстта ми към корабите.
— Покорена? Не и моята съпруга.
— О, вярно е. Бях обсебена от формулата за изчисляването на дължината на носовата част и резултатното въздействие върху баласта и платната. Дълго време я търсих напразно. Тъкмо желанието да я открия ме отведе през онази нощ в библиотеката в Каус.
Устните на Николас се извиха в лукава усмивка.
— Нима формулата за изчисляването на дължината на носовата част и резултатното въздействие върху баласта и платната те е довела при мен? Тогава ще трябва да я получиш.
— Тя не съществува. Отказах се да я търся.
— Никога не бива да се отказваш, любов моя, не и от най-силните страсти в живота си. Просто трябва да попиташ.
Доминик повдигна изненадано вежди.
— И кого да попитам?
— Един специалист, разбира се.
— И какво ще ми каже този специалист?
— Че баластът трябва да се увеличи с пет килограма за всеки допълнителни два и половина сантиметра от дължината на носовата част.
Доминик примигна, обмисли чутото и лицето й пламна от възхищение към него и раздразнение към самата нея.
— О, Господи, разбира се. Николас, ти наистина си блестящ!
— Колко мило, че най-после го осъзнаваш — избоботи младият мъж, вперил жаден поглед в гърдите й. — Време е да ми покажеш благодарността си.
Тя обви ръце около врата му, а лицето й се светна от щастие.
— Ще отида навсякъде с теб с този кораб, стига да ме вземеш със себе си.
Очите му блестяха като звезди.
— Навсякъде?
— Дори на луната. — Доминик го целуна по устните, после се отдръпна леко и в очите й заблестяха дяволити искрици. — Но засега ще се задоволим и с леглото.
И наистина се задоволиха, поне за известно време.