— Коя, по дяволите, си ти? — прогърмя гласът му. Тя протегна ръка, усещайки как гърлото й се стяга от гордост.
— Доминик Уилъби, собственик, конструктор и капитан на шхуната „Мисчиф“. Срещнахме се неофициално вчера сутринта в пристанището по време на състезанието. А след това малко по-късно… в онази стая… когато вие… и онази Маргарет… — Лицето й придоби пурпурен оттенък. В този миг й се прииска да бе сдържала езика си. Или по-добре вече да си бе тръгнала. Не би могла да сключи сделка с този мъж. Когато го погледнеше, всичко, за което можеше да мисли, бе…
Онова бюро…
Не. Договорите. Много кораби.
Извърна поглед в мига, в който пръстите му сграбчиха нейните.
Николас почти усети как цялата му гордост се разби подобно на вълна в остра скала. Едно е да бъдеш победен от опитен моряк. Е, разбира се, беше си доста горчив хап, който се наложи да преглътне. Особено за мъж като Николас. Още повече от някакъв си американец. Всеки уважаващ себе си англичанин би носил срама от подобно поражение, докато е жив. Но за един безразсъден авантюрист, който се гордееше с факта, че не подражава никому, провалът на новия му проект бе като ритник в задника. Прекара цялата нощ, като непрекъснато поправяше миниатюрния образец, ала не стигна до никакво решение. Нещо не бе наред. Усещаше го, ала не можеше да го определи.
Но да бъде победен от жена? От една жена? От нещо толкова нежно, податливо и напълно лишено от всякаква сериозна мисъл? Нима от най-ранна възраст не бе разбрал, че жените не стават за нищо друго освен за едно — физическо удоволствие? Да ги гледаш. Да ги показваш. Да им се наслаждаваш. В продължение на двадесет години бе станал изкусен майстор в тази игра. Преследваше и съблазняваше омъжените жени с умение, ненадминато в цяла Англия и дори в Европа. Приписваха му безброй опити за самоубийство на изоставени любовници. Умееше да овладява ситуациите и да ги обръща в своя изгода. Работеше, когато пожелаеше и за когото пожелаеше, и то само ако наградата си заслужаваше усилието.
Тогава защо, по дяволите, се чувстваше така, сякаш някой си бе направил жестока шега с него? Може би защото тъкмо това се бе случило. Дру Уилъби например, подтикван от мадейрата и собствената си унизена гордост. Николас доста лекомислено бе подценил страстта на американеца към Сабин, както и лукавството му. Неговият близнак. Колко небрежно го бе заявил. Колко бе сигурен в заключението, което щеше да си направи Николас.
Много рядко репутацията на Николас му бе оказвала лоша услуга, ала очевидно този бе един от тези редки случаи.
Една жена… по дяволите, почти момиче, с лунички по носа, облечена в смешни и старомодни дрехи, с кожени ръкавици и ужасяваща сива рокля, в която приличаше на изпаднала в беда девица. И в същото време имаше нахалството да примигва насреща му с тези огромни златистозелени очи, сякаш цялата гилдия на корабостроителите от всички краища на света бе затаила дъх в очакване да чуе мнението й относно конструирането на последния модел бързоходен кораб.
Гордостта, която излъчваше, бе също така лишена от притворство, както и невинността й. Обаче в същото време у нея липсваше всякакво злорадство, както можеше да се очаква. Никаква демонстрация на собствено превъзходство, толкова присъщо на успелите мъже в корабостроителния бизнес. Разбира се, още не бе споменала условията за евентуалното делово споразумение помежду им. Но засега не виждаше нищо хищно у тази жена.
Николас бе почти готов да повярва, че победата бе достатъчна за нея, а славата не беше от голямо значение. Очевидно се отнасяше с презрение към малкото му тайно забавление миналата вечер в библиотеката. Странно. Може би затова му бе толкова трудно да я вмести в представите си за преуспял корабен конструктор и капитан на кораб. Е, това, а също и споменът за вкуса на устните й, което от само себе си бе още по-необяснимо, като се има предвид краткотрайността на целувката. Тя бе чиста и непокварена.
Скръцна със зъби и се опита да измисли някаква благородна забележка. Дори и най-отявленият негодник трябва да понесе с достойнство поражението си. Питаше се само дали образите от изминалата нощ я преследваха така, както в момента терзаеха самия него. Беше му дяволски трудно да говори за сделки с нея.
— Доста изкусно спечелихте състезанието — рече Николас и пусна ръката й. Изпита непреодолимото желание да пийне нещо… например коняк.
Устните и се извиха леко нагоре, ала на лицето й не се изписа тържество.
Благодаря ви — отвърна тя.
— Изглежда познавате тукашните води.