Доминик продължаваше да гледа към носа на кораба. Знаеше, че ще бъде грешка да го погледне, особено след като се намираше толкова близо до нея, че можеше да усети уханието му. Размърда пръстите си, за да го накара да отдръпне ръката си. Ала той не го направи. Мостикът никога не й бе изглеждал толкова тесен и душен.
— Шестдесет хиляди лири за всеки — промърмори мъжът. Гласът му приличаше на далечна гръмотевица. — Какво предлага пазарът тези дни в Ню Йорк? Обзалагам се, че цените не са много по-различни. С всичкото това злато, което трябва да се пренася от Калифорния, корабите са търсена стока и навярно корабостроителният бизнес процъфтява. А в същото време вие сте тук и ухажвате пазар, който не се нуждае от вас или не ви иска.
Доминик отлично разбираше към какво се стреми, но нямаше намерение да му го даде, не и ако това означаваше да го накара да се усъмни във възможностите й, не и при перспективата да сключи толкова изгоден договор. Той не знаеше нищо за провала й в нюйоркското пристанище, за финансовото състояние на компанията, нито пък за отчаяното й желание да избегне нежелания брак с богат плантатор. Независимо дали това й харесваше или не, в момента тя се нуждаеше от този мъж. Не, не беше точно така. Не се нуждаеше от него. Нуждаеше се от парите му.
— Какво предизвикателство има в Ню Йорк, господин Хоксмур? — опита тя с възможно най-самоуверения си тон. — Хората са готови да платят всякаква цена, за да се доберат по-бързо до Калифорния. Всеки може да построи бърз кораб и да натрупа много пари.
— А, да. Нещастният господин Вандербилт, който се къпе в милионите си.
Доминик му хвърли кос поглед. В студените му сребристосиви очи проблеснаха игриви пламъчета. Чувствените му устни леко се извиха. Младата жена бързо се извърна. Беше грешно един мъж да е толкова порочно красив.
— Не всички искат да си купят параход, господин Хоксмур.
— Напълно вярно. Кралският яхтклуб категорично отказа да се снабди с плавателни съдове, движени от парна машина. Те замърсяват морето. Разбира се, тъй като са истински сноби, макар че проклинат параходите, те все пак ги използват, за да се придвижват по-бързо от Каус до Саутхамптън. Изглежда удобството надделява, когато човек иска да стигне по-бързо някъде. Но аз мога да пожертвам един или два възела от скоростта в името на естетиката. Моите кораби трябва да достигат скорост до тринадесет възела.
Изгледа я пронизващо, сякаш чакаше тя да заяви, че това е невъзможно.
— Разбира се — отвърна Доминик, опитвайки се гласът й да не прозвучи прекалено тънко.
Тринадесет възела бяха възможни само при най-благоприятни условия, с опънати леки платна и без товар. В открито море, когато корабът е натоварен с провизии и е с натежали от дъждовете платна, можеше да гарантира най-много дванадесет възела средна скорост. Разбира се, ако успее да намери формулата за съотношението на дължината на носовата част към баласта и платната, щеше да добави още платна и да увеличи скоростта, без да рискува кораба да се преобърне.
— Простор, лукс и висока скорост — заяви внезапно мъжът и дълбокият му глас стресна Доминик. Тя се извърна към него. Той бе присвил очи, зареял поглед някъде в далечината. Дланта му галеше извитото дърво, сякаш искаше да запомни формата му. Доминик се втренчи в широката длан с дълги пръсти и отново си ги представи как се плъзгат с наслада по гола женска плът. — Искам вътрешността по нищо да не се отличава от една удобна и изискана къща на брега.
Доминик се отърси от мислите си.
— Винаги е трудно да се реши противоречието между бързина и комфорт, господин Хоксмур — възрази младата жена. — Мнозина не могат да разберат, че скоростта и размерът доста често влизат в конфликт.
По устните му пробягна лека усмивка.
— Защо да се разбира, след като вие можете да докажете, че това не е вярно. Дори го направихте.
Доминик се изчерви.
— Аз… аз още не съм го доказала. — Той я наблюдаваше толкова отблизо, че тя бе сигурна, че всички чувства са изписани на лицето й. Никога не бе можела да запазва безизразна физиономия. Внезапно се почувства уязвима и неуверена. Да го вземат дяволите! Вирна брадичка. — Но съм съвсем близо до това.
— Също и шведите.
Доминик не можа да сдържи изненадата си, както и неволното уважение, което изпита.
— Вие познавате добре корабостроенето, господин Хоксмур.
— Аз искам само най-доброто, госпожице Уилъби.
— От спортен характер ли е вашия интерес?
— И така може да се каже.
— Кораб с десет оръдия на борда едва ли може да се определи като спортен.
— Някои свързват спорта със състезанията. За мен е другаде.
— В контрабандата, например?