— Ъъъ — заекна Доминик. — Да, разбира се. Сменете наклона на платната. Ще се движим преди вятъра. Нагледах се достатъчно на Солент.
Сайлъс я изгледа продължително, после се обърна и се отдалечи, мърморейки нещо под нос. Не, Сайлъс не бе никак доволен, че го бе изключила от тази работа. И защо го бе направила? Доминик спря поглед върху Хоксмур. Той я гледаше, сякаш пламналите й страни му доставяха особено удоволствие.
— Кажете ми, господин Хоксмур, какво предпочитате — започна Доминик, опитвайки се гласът й да прозвучи делово — платната да са удължени по протежение от носа до кърмата или квадратни?
— Удължени от носа до кърмата, разбира се. Като тези.
— Когато един кораб се движи преди вятъра, както ние в момента, квадратните платна имат най-голяма тяга.
— Отново ме изпитвате.
— Нима? Просто исках да изтъкна, превъзходството на моите платна пред английските.
— И това ли правите?
— Разбира се. Те са изработени от петдесет и пет сантиметрови ивици от много стегнато изтъкано памучно платно. А не от някакъв рехав лен.
— Гледай ти!
— И са опънати по рамената на мачтите като кожата на барабан, а не са отпуснати като тези на „Флийтуинг“.
— Така си и мислех. Все пак смятате да ми преподавате урок по корабостроене.
— Наречете го както искате. Платната на „Флийтуинг“ убиват силата на вятъра и намаляват скоростта. — Погледите им се срещнаха. — Доста нефункционално изпълнение, господин Хоксмур.
— Благодаря ви, госпожице Уилъби.
— Разбира се, ако малко удължите ватерлинията…
— Госпожице Уилъби…
— Не искате да обсъждате ватерлинията? Сигурно ви е известно, че скоростта е правопропорционална на квадратния корен от дължината на ватерлинията и че резултатното въздействие върху платната и баласта…
— Госпожице Уилъби…
— Колкото до носа, е, аз разбира се, мога да ви докажа с цифри предимствата на острия нос пред широкия плосък нос. Наистина, когато преди няколко години се заех е проекта на „Мисчиф“, аз първо проучих всички модели лоцмански лодки…
Той се придвижи толкова бързо, че думите й заседнаха в гърлото. Надвеси се над нея, огромен, тъмен и опасен също като мъжа в библиотеката. Ако не държеше руля на „Мисчиф“, сигурно щеше да се свие от страх. Стисна я за раменете и се взря в очите й… Приличаше на баща, мъмрещ непослушното си дете.
— Госпожице Уилъби, вие спечелихте моето възхищение и уважение, когато вчера сутринта ме победихте с вашия кораб.
Тя отвори уста, но от нея не се изтръгна нито звук. Чувстваше се вцепенена, сякаш се бе превърнала в гранитна скала. Да гледа право в очите му, да усеща ръцете му, сключени около нея, да осъзнава силата, която този мъж притежаваше, да знае на какво бе способен върху бюро, без дрехи… това й дойде твърде много. Внезапно почувства как вътрешностите й пламват. Стисна очи.
— Моля ви, недейте — прошепна.
— Какво, по дяволите? — Той я пусна толкова внезапно, че тя едва не падна.
Доминик отвори очи и усети как я облива огромна вълна на облекчение.
Той я гледаше със странно изражение на лицето.
— Вие не давате и пет пари за опита ми на конструктор — рече той. — Интересуват ви само парите ми.
Тя преглътна. Щом поставяше нещата по този начин…
— Да.
— Тогава ми спестете този разговор за платна и тям подобни. Ако ми хареса това, което ще видя на долната палуба, смятайте сделката за сключена. Ще ви дам десет хиляди в чекове като предплата. А когато пристигнем в Лондон, ще заплатя още петдесет хиляди за „Мисчиф“ и от каквато сума се нуждаете, за да започнете работата по останалите три кораба. Съгласна ли сте?
На гърлото й сякаш бе заседнала огромна буца. „Десет хиляди на ръка?“
— Лондон — чу се да казва. Погледът му можеше да среже стъкло.
— Ще ви напиша чек за останалата сума до моята банка. Какъв е проблемът?
В главата й се блъскаха стотици мисли. Какво още би могла да поиска от него? Какво би направил баща й?
— Препоръки — избъбри тя.
Той стисна челюсти. Лицето му потъмня, но нещо в него и вдъхна увереност. Странно.
— Препоръки — промърмори Хоксмур. — Всичките ми делови партньори се задоволяват със суми в брой.
„В брой?“
Мъжът поклати глава.
— Хайде, елате с мен. Искам да видя долната палуба. — Скочи от мостика и й хвърли поглед през рамо. — Предполагам, че можете да се доверите на Сайлъс да поеме управлението.
— Много повече отколкото на вас — отвърна тя и кимна към Сайлъс. Напрегнатият й тон предизвика насмешлива гримаса от страна Николас Хоксмур. Това бе достатъчно Доминик да изпъне рамене и да вдигне гордо глава.