Чу я как преглътна. Не, тя не знаеше нищо за бизнеса. Тогава защо, по дяволите, се бе забъркала в него?
— Да — продължи младият мъж. — Всеки път поставям нови граници, когато правя бизнес с някого. Това правилно или грешно е? Не си задавам подобни въпроси, особено когато залозите са високи и клиентът е готов да си плати.
На мен ми се струва доста непочтен начин да се прави бизнес.
— Посочете ми по-добър.
— Етичния, господин Хоксмур.
— Аха. Да се ръководим от висок морал.
— Именно.
— Никой не е забогатял по този начин, госпожице Уилъби. Винаги е имало хора, които са спечелили парите си благодарение най-вече на способностите си, и такива, които са ги натрупали чрез хитрост. Питайте баща си. — Почти съжали за думите си, когато видя как лицето й пребледня. Ала нещо го подтикваше да продължи с резкия си тон, макар да усещаше, че не бива да го прави, не и с тази жена. Тя не бе типична… не бе типична в нито едно отношение. — Основата на богатството на Уилъби е положена преди тридесет години — рече той, наблюдавайки я отблизо. — Ако не е била печалбата през войната, никога нямаше да съществува. Те са имали неофициално разрешение за незаконна дейност като пиратството и контрабандната търговия. Тогава са го наричали изключително право. И вашият дядо е бил един от най-добрите при оплячкосването на британските кораби, в опожаряването им или в пленяването им и продаването им на изгодна цена.
Очите й се бяха разширили и изумрудените им дълбини бяха станали почти черни.
— Откъде знаете толкова много за моето семейство?
Той повдигна иронично вежди, но продължаваше да се чувства като негодник.
— Не забравяйте, че англичаните не питаят топли чувства към някой, който е направил богатство за тяхна сметка. Не че давам пет пари за това. Достатъчно е да ви кажа, че аз знам всичко за преуспелите корабостроителни компании в света, госпожице Уилъби. Първото правило в бизнеса гласи: опознай добре врага си. Обзалагам се, че знам много повече от вас за начина, по който баща ви е удвоил наследството си. И голяма част от това няма нищо общо с етиката, госпожице Уилъби, нито пък със загрижеността защо един клиент има на борда си двадесет тежки оръдия. По дяволите, голяма част от клиентите му са едни от най-презрените пирати, плували в средиземноморски води.
Устните й се разтвориха и тя пое дълбоко дъх. Изглеждаше потресена. След миг на лицето й се изписа дълбоко оскърбление. Гърдите й се повдигаха и спускаха, а когато заговори, гласът й бе дълбок и плътен, какъвто не бе чувал у никоя друга жена.
— Дълбоко се заблуждавате, господин Хоксмур — заяви тя. — Баща ми не е толкова глупав, че да смесва бизнеса с удоволствието. През последните петнадесет години двамата с майка ми пътуват само за удоволствие. Единственият му интерес са социалните контакти, нищо повече. Не ме интересува какво говорят злите езици.
— Социални контакти. Това ли за ви казали?
Веждите й потрепнаха.
— Не е нужно да ми казват каквото и да било. То е съвсем ясно. Пристанищата, които посещават… хората, които са идвали да ни поздравят на кораба… Беше…
— Представям си. — Да, знаеше всичко доста добре. Прекалено добре. Подушваше северния бряг на Африка и сладкия мирис на опиума от две мили в морето. Можеше да удвои богатството си, ако се бе включил в тази търговия. Ала имаше някои граници, които не прекрачваше.
Втренченият й поглед го изтръгна от мислите му.
— И къде сте били през това време вие, госпожице Уилъби? На палубата с всички тях? Наслаждавали сте се на живота на висшите класи? — Подпря ръка на стената зад нея и наведе глава към лицето й. — На колко години сте били, когато за пръв път сте навлезли в този свят? — тихо продължи. — На девет? Може би на десет? — В съзнанието му изплува видение за едно дете с кръгли страни, с лунички на носа, разпуснати кестеняви къдрици и големи очи, които попиват всичко от някой ъгъл на кораба. Нещо се бе случило, нещо, което завинаги бе белязало невинните очи с леденото було на страха. — Не сте оставали в леглото си, както са ви казвали, нали?
Лицето й пламна.
— И наистина всичко никак не е приличало на бизнес, нали, госпожице Уилъби? Но е било. Попитайте ме за брат си Дру и за местата, където той предпочита да сключва сделките си. А след това съм съгласен да обсъдя с вас морала на корабостроителната компания „Уилъби“.
— Как се осмелявате да петните…