— Това пристигна току-що, мадам.
Графинята погледна плика и печата.
— Мили Боже, това е от Уинтърхър! — Хвърли бърз поглед към Бътънсбридж. Икономът я гледаше, сякаш не намираше нищо особено в необичайното вълнение на господарката си, която притисна плика към гърдите си. — Благодаря ти, Бътънсбридж. Днес няма да има отговор.
Дори Бътънсбридж да намери за странно държанието на господарката си, не го показа с нищо. Оттегли се безшумно, като затвори вратата на салона зад гърба си.
Графинята счупи печата, отвори писмото и го вдигна към очите си, за да вижда по-добре през очилата. Трябваха й няколко минути, за да успокои треперенето на ръката си. Погледът й мигом се стрелна към подписа в края на писмото.
Винаги ваш Едмънд Търлестан, граф Уинтърхър.
Прегледа набързо писмото. Струваше й се, че сърцето й ще изскочи от гърдите. След близо тридесет години почти бе забравила подобни усещания.
Поради ужасните последствия, в противен случай не бих предприел подобни необичайни мерки, за да се свържа с вас…
…Узнах името ви от анонимен източник… „Източна Индия“ се е изгубила край испанския бряг…
Безценното „Котешко око“ е откраднато… От изключителна важност е да бъде намерено и донесено в Уинтърхър… Ще финансирам цялата операция и ще заплатя каквато и да е цена, за да се наеме Николас Хоксмур да го открие… Предлагам да уточните условията и да посредничите при контактите с него… За целта ще получите десет процента възнаграждение. Не се съмнявам, че ще проявите изключителна дискретност относно тази деликатна мисия, възложена от най-високо място…
Графинята вдигна глава и погледна към парка. Внезапно планът се оформи с изненадваща лекота. Всичко беше много просто.
Сведе поглед към писмото и този път го прочете бавно, за да усети всеки нюанс, всяка ненаписана дума. Възможността сама се изпречваше на пътя й. Отмести поглед към „Таймс“, по-точно към статията, която четеше допреди малко.
…Преди да се отправи към Каус, Николас Хоксмур присъства на галавечеря във Воксхол, давана от адмирал Кавендиш и съпругата му Полин. Дали е случайно съвпадение, че на следващата сутрин жена, отговаряща на описанието на Полин, е била видяна да излиза от една къща в Сейнт Джеймс, за която се говори, че принадлежи на Хоксмур? Адмирал Кавендиш потвърди, че съпругата му наистина е прекарала част от вечерта в Сейнт Джеймс в дома на болната си леля, на която й прилошало от мидите, сервирани по време на вечерята. Изглежда съпругата на адмирала също страда от неразположение, защото оттогава не се е появявала в обществото. Очаква се капитан Хоксмур да пристигне в Лондон в края на месеца със златната купа от състезанията в Каус. Дотогава препоръчваме на всички домакини да избягват мидите в менюто си.
Графинята посегна към един от тънките листове за писма и взе пачето перо. Адресира плика, както винаги при подобни обстоятелства, до получателя Николас Хоксмур, ескуайър Икабод Бритълс, Сейнт Джеймс, номер 7.
Скъпи господин Хоксмур,
Отново узнах, че някой се нуждае от услугите ви. Успехът на задачата е изключително важен. Да, сър, както обикновено, вие сам ще определите възнаграждението си. Увериха ме, че клиентът е готов да заплати щедра сума.
Доминик предаде руля в ръцете на Сайлъс дълго преди „Мисчиф“ да влезе в пристанището и да пусне котва зад „Флийтуинг“, недалеч от входа на корабостроителницата на „Райт, Фулър и Смит“. Не че при обикновени условия Доминик не бе способна да извърши подобна сложна маневра. Ала днес условията не бяха обикновени и дланите й непрекъснато се потяха. Не можеше да рискува с чувствителното кормило.
Пътуването от Каус бе продължило близо два дни. След като й връчи издута кесия, съдържаща уговорената сума, Хоксмур умело извоюва златната купа и наградата от сто гвинеи в състезанието на борда на „Флийтуинг“, но колкото и да бе странно, не се появи на грандиозния бал в чест на победата. Той се скри на кораба си почти веднага след състезанието и по време на цялото пътуване до Лондон остана на кормилото. Доминик би трябвало да бъде доволна от поведението му. Тя остана дълго на долната палуба на „Мисчиф“, стиснала кожената кесия в ръка. После отиде в каютата си и поне десет пъти преброи парите. Огледа помещението, изпълнена със странно чувство на загуба и празнота. Всичко бе някак си странно обезпокоително и смущаващо.
По време на пътуването Сайлъс се развличаше, като на няколко пъти подмами Хоксмур да участва в импровизирани състезания. Възвестяваше победата си с гръмогласни възгласи, като се постара те да бъдат чути от съперника му. Доминик не виждаше причина да сложи край на малкото му развлечение. Странно, но тя не изпита никакъв трепет от победата, докато те задминаваха „Флийтуинг“. „Мисчиф“ вече не бе нейната шхуна. След по-малко от месец едва ли щеше да познае кораба си.