— Ще трябва да поговорим относно ремонта, Хоксмур — заяви младата жена в мига, в който слезе от подвижния мостик на „Мисчиф“ и стъпи на кея до клиента си. Не бе трудно да го открие. Той стърчеше поне една глава над докерите, които се суетяха из пристанището. Доминик опъна кожените си ръкавици. — Тежестта на оръдията ще има много лош ефект върху ватерлинията и баласта, да не говорим за всичките онези отвратителни промени, които смятате да предприемете с долните палуби на кораба ми.
Той повдигна върха на шапката си и кимна.
— Желая ви приятен ден, госпожице Уилъби — отвърна той, а в очите му блеснаха игриви пламъчета. Изглеждаше толкова елегантен, че Доминик почти очакваше да го види как се изпъва и траква с токовете на ботушите си. — Предполагам, че искате да ми изложите принципното си становище по въпроса, тъй като корабът вече не е ваш. Предполагам да го обсъдим в кабинета на моя адвокат. Там ще можем да подпишем и договора. Освен това ще ви напиша чек за останалата сума.
— Добре. Ще поговорим, когато отидем там. Но това може да почака. — Тя се завъртя на пети.
Хоксмур я настигна.
— Нима не си искате парите?
Доминик ускори крачка.
— Разбира се, че си искам парите. Но това може да почака.
— Разбирам. Имате по-важен ангажимент.
— Да, доста по-важен.
— Очевидно.
Тя спря, когато стигна до покритата с каменна настилка улица, и полите на роклята й се развяха зад нея. Огледа оживената улица, задръстена с каруци, екипажи и минувачи, после забеляза, че Хоксмур е застанал до нея. Примигна срещу него и махна с ръка.
— Вие можете да си вървите, господин Хоксмур.
— Помислих, че предпочитате да ви хвана някой файтон.
Тя се повдигна на пръсти, за да погледне през рамото му, после махна с ръка, за да спре един минаващ файтон.
— Ще се оправя, благодаря ви.
— Сама?!
Ръката й се отпусна, когато празният файтон мина покрай нея, без да спре.
— Да, сама. В Ню Йорк винаги се движа сама.
— Къде е вашият телохранител Стийл? Точи си зъбите срещу нищо неподозиращите англичани?
— Не, те са достатъчно остри след пътуването от Каус до тук. Както сам знаете, наложи му се да предъвква от онова английско дърво.
— Явор — отсече той. — Най-твърдото, което може да се намери в Англия.
Тя му хвърли кос поглед и усети как устните й потрепнаха.
— Стийл е на гости на един свой стар приятел, с когото някога са пътували заедно. Сега държи кръчма на крайбрежния булевард. Та той убеждава Сайлъс да му стане съдружник. Ще му кажа, че сте питали за него.
— Ще ви бъда задължен. Въпреки че се питам що за телохранител е, щом позволява на една млада жена да скита сама из лондонското пристанище.
— Той ми има доверие.
— Въпросът не е в това да има доверие на вас, госпожице Уилъби. Моля, позволете ми. — Хвана я леко подръка и небрежно вдигна пръст във въздуха. В същия миг сякаш изневиделица от сенките изникна една черна, лъскава карета и спря пред тях.
— Какви великолепни животни — промълви Доминик, възхитена от прекрасните коне, които танцуваха пред каретата.
Ала преди да успее да даде нарежданията си на кочияша, който скочи от капрата, за да отвори вратата, Хоксмур я хвана под лакътя и й помогна да се качи. Тя се стовари върху тапицираната със златисто кадифе седалка и бе толкова смаяна от пискюлите, полюшващи се от разкошната завеса на прозореца, че не забеляза как Хоксмур я последва. Подскочи стреснато, когато коляното му се допря до крака й.
— Вие няма да дойдете с мен — тросна се младата жена, събра колене и ги отмести колкото се може по-надалеч от него. — Така че не се настанявайте. — Въпреки това той се разположи удобно на срещуположната седалка.
— Няма да ви оставя да ми се изплъзнете толкова лесно.
Доминик приглади полите си.
— Не се опитвам да ви се изплъзна, господин Хоксмур. Просто искам да посетя брат си сама. Нима молбата ми е толкова неразумна?
— За една млада жена? Да, повече от неразумна. — Наведе се напред и Доминик инстинктивно се отдръпна и се притисна към облегалката. Хоксмур хвана дръжката на вратата и извика към кочияша. — Карайте към корабостроителницата на Уилъби.
Каретата потегли. Доминик наблюдаваше как Хоксмур се облегна назад, свали шапката и ръкавиците си със самочувствието на човек, намиращ се в свои води. Тя внезапно се почувства така, сякаш острите зъбци на капана са щракнали около нея.