Вратата изскърца и се отвори. Николас кимна към Цезар, после посочи към Доминик.
— Тя е с мен.
Двамата пристъпиха вътре, Цезар затвори вратата зад тях и ги побутна в мрака.
— Джей е… — започна Цезар.
— Знам пътя — прекъсна го Николас, стисна ръката на Доминик в своята и я поведе надолу по коридора. Тя бе странно притихнала, тревожно смирена и покорна. Пристъпваше страхливо и нерешително.
Хоксмур стисна зъби. Що за мисли му минаваха? Особено в място като това. Сладкият мирис на опиума обикновено възбуждаше страстта и разгаряше желанията. Никога досега това място не му се бе струвало толкова мрачно и потискащо. И със сигурност никога не бе изпитвал желанието да закриля жена от покварата му.
Поколеба се в края на коридора, сви по друг и в дъното спря пред затворена врата. Не си направи труд да почука. Двамата с Джей се познаваха от години.
— Къде е Уилъби? — попита, когато вратата се отвори. Джей не стана от бюрото. Погледна го, после спря очи на Доминик, която бе стиснала ръката му с ледените си пръсти.
— Информацията ще ти струва пари, Николас — накрая изрече Джей.
— Нима? Той няма пари, за да купи лоялността ти.
— Именно. — Едната й изписана вежда се изви нагоре и лицето й придоби тъжен израз в пълно противоречие със закоравелите й черти. — Не можах да го отпратя. Той е тук вече почти цяла седмица. Ти много добре знаеш, че той… не е като теб и останалите.
— Не, не е. — Николас пъхна ръка в джоба си и измъкна тежка кесия с монети. Хвърли я върху бюрото на Джей и изгледа с презрение как алчните й ръце я сграбчиха. В крайна сметка съдържателката на този бордей разбираше само един език. — Къде е?
Стиснала лампа в едната си ръка, тя ги поведе из лабиринта от коридори. Минаха покрай спуснати завеси, иззад които се виеха кълбета дим, натежали от тежкия дъх на опиум, и се разнасяха приглушените стонове на задоволени любовници. Доминик вървеше плътно зад него. Николас се питаше дали осъзнава, че ръката му се притиска в гърдите й. Чувстваше дъха й, парещ кожата му, сякаш тя бе скрила лице в дланта му.
Поради каква причина бе решил, че тя е безстрашна и нищо не може да я смути?
Джей спря в края на коридора със затворени врати от двете страни. Бръкна в джоба на полата си и извади ключ. Поколеба се и погледна към Николас.
— Странно, но никога досега не съм допускала, че притежаваш човеколюбив — промърмори тя. — От двадесет години те познавам, но тази страна от характера ти е била тайна за мен. — Погледна към Доминик и в погледа й блесна странна искра. Николас започна да губи търпение.
— Отвори вратата — изръмжа той. Джей го изгледа остро.
— И проявяваш такова нетърпение. Кой би си помислил. — Изви устни и пъхна ключа в ключалката. Николас бутна вратата и застана пред Доминик. Нещо… миризмата…
Грабна лампата от ръцете на Джей и я вдигна. Малката стая се освети от мъждивата светлина. По пода се виждаха разхвърляни дрехи. Върху една табла имаше развалени остатъци от храна. Въздухът бе натежал от миризмата на изветрял алкохол, спарени дрехи и мръсни тела. В средата на леглото, сред смачкани чаршафи и завивки лежеше Дру Уилъби.
Николас пристъпи в стаята. Доминик мина покрай него и се спусна към брат си.
— Дру… — Отпусна се на колене, наведе се над него и сложи ръка на гърдите му. Николас чу облекчената й въздишка. — Той… спи. Той е… — Отдръпна се. — Повърнал е върху себе си. — Но не стана, не изписка, не припадна, не й прилоша. И не помоли Николас да го почисти. Вместо това отвори чантичката си, измъкна носната си кърпа и започна да бърше лицето на брат си.
Николас я наблюдаваше. Защо не бе изпаднала в ярост? Този мъж заслужаваше да лежи в собствената си мръсотия. И много повече заслужаваше гнева й, както и презрението й, задето бе пропилял парите на компанията, а без съмнение и личните си средства. Това бе повече от очевидно. Жените и картите обикновено погубваха мъже като младия Уилъби. Николас си припомни страстната му защита и благородството, което бе проявил към капризната и вятърничава Сабин. Сигурно си въобразяваше, че е рицарят закрилник на онази проститутка. Нещастник и наивник. Проклет романтичен глупак.
Хоксмур се приближи до леглото и отпусна ръка върху рамото на Доминик. Гласът му заседна в гърлото. Тя говореше напевно, с нежен и мелодичен глас. Глас, който звучеше странно в тази дяволска дупка. Неземен и ангелски глас.
— Достатъчно — дрезгаво рече той. Пренебрегна смаяния й поглед, наведе се и хвана брадичката на Уилъби. Едноседмичната набола брада одраска пръстите му. Залюля брадичката му напред-назад, но главата на младежа остана отпусната, а очите му затворени. От него се разнасяше отвратително зловоние.