— Нещо не е наред с него, нали? — задавено промълви Доминик и Николас усети как някаква ръка стегна гърдите му.
— Не е нещо, което изтрезняването няма да излекува. Да вървим. — Хоксмур метна отпуснатото тяло на Дру през рамо, изгледа предупредително Джей и излезе от стаята.
ГЛАВА 7
Когато Доминик най-после затвори вратата на спалнята зад гърба си, здрачът се бе спуснал зад прозорците, закрити с дантелени завеси. Подпря ръка на гладкото дърво и затвори за миг очи, опитвайки се да спре пулсиращата болка в слепоочията си. Чувстваше се изтощена и силите й бяха изцедени докрай.
— Изглеждате много по-зле от брат си. Ето, вземете. — Една топла чаша се озова в ръката й. — Пийнете.
Гласът на Хоксмур подейства като камшик върху оголените й нерви. Отърси се от мислите си и се опита да си придаде твърдото изражение на човек, който може да се справи с всичко и при всякакви обстоятелства. Ала в мига, в който погледите им се срещнаха, младата жена се почувства неочаквано слаба и уязвима.
Той й се усмихна, скръсти ръце пред гърдите си и нехайно се облегна на стената. Беше свалил сакото и вратовръзката си, навил ръкавите до лактите си и разкопчал няколко копчета на ризата си. Изглеждаше така, сякаш си бе у дома.
— Не го възприемайте като обида, госпожице Уилъби, но и най-издръжливите се нуждаят от чаша силно кафе, за да подкрепят силите си.
Искаше й да му отвърне с нещо язвително и остроумно, но ароматът на кафе бе прекалено примамлив, а и духът й бе твърде съкрушен. Вдигна чашата, вдъхна уханието и отпи глътка. После още една и още една. Устните й се разтвориха и от тях се изплъзна блажено възклицание, преди да успее да го спре.
— Има такъв аромат — избъбри тя. — Има нещо в аромата и топлината. Толкова е успокояващо. — Погледна колебливо към него, усещайки, че думите сами изскачат от устата й. — Благодаря ви, господин Хоксмур, днес направихте толкова много за мен.
Внезапно се почувства неудобно под втренчения му поглед, а може по-скоро от факта, че му бе задължена. Излезе и тръгна към всекидневната. Отвори вратата и се закова на прага. Докато се бе грижила за Дру, някой бе почистил мръсния апартамент на брат й. В камината гореше огън. Лампите бяха запалени. Хоксмур очевидно дори бе намерил кафе и го бе сварил.
Чу го как влиза в стаята след нея. Младата жена приближи до камината и се загледа в пламъците, питайки се защо се чувства толкова неловко. Искаше й се той да си тръгне. Остави с трепереща ръка чашата върху полицата над камината.
Хоксмур се приближи.
— Още не се е събудил — каза той и се подпря на полицата, но не погледна към огъня, а впи очи в нея.
— Не.
— Ще имате нужда от съвет как да се оправите в цялата тази бъркотия. Позволете ми да ви препоръчам своя адвокат, Икабод Бритълс. Той може…
Тя се извърна към него с вирната брадичка. Беше изула обувките си в спалнята на Дру. Без тях Хоксмур се извисяваше застрашително над нея.
— Много мило от ваша страна, господин Хоксмур, но в момента не се нуждая от ничий съвет.
— Брат ви е без пукната пара — безцеремонно заяви той, изказвайки на глас това, за което Доминик не искаше да мисли, а още по-малко да го обсъжда точно с него. — Пропилял е всичките си пари на карти и за жени. В мига, в който кредиторите му го открият, ще го тикнат в затвора за длъжници. Да не говорим какво междувременно ще го сполети от вбесените изоставени любовници, които навярно ще наемат неколцина главорези, за да си разчистят сметките с него. Цялата работа е безнадеждна. На сутринта пред вратата ви ще има опашка от възмутени кредитори.
— Ще заплатя на всеки един.
Лицето му се изопна.
— Ще вземат от вас много повече, отколкото той им дължи.
— Не, няма. Тази нощ ще прегледам счетоводните книги и ще оправя всичко.
— Вие не разбирате що за хора са това — изсъска Николас. — Те не са благородните джентълмени, които се забавляват с ветроходни състезания. Нито пък приличат на елегантните и любезни търговци от Ню Йорк, които познавате. Те са една мазна, непочтена сган, която не притежава никакъв морал, не се ръководи от никакви правила и със сигурност не цени хорския живот, нито пък уважава жените.
— Ха! И чувам това точно от вас! Смея да заявя, че днес наистина надминахте себе си, господин Хоксмур!
Той направи една крачка към нея.
— Чуйте ме, по дяволите! Сега не е време да се правите на героиня, нито да се впуснете в каквато и дяволска игра да сте замислили. Нямате никаква представа в какво се е замесил брат ви.