— Със секс?
— За Бога, не. Не и тя. Тя мисли за всичко друго, но не и за това.
— А на теб не ти се ще да е така.
Николас я изгледа продължително. Погледът му се спря на устните й, способни да отведат всеки мъж в райски места. Ала в момента не мислеше за това.
— Така ли ме възприемаш? Като някакво животно?
— Тъкмо туй си мисля, щом те погледна, капитане. — Обви ръка около врата му и притегли главата му. Устните им почти се докоснаха. — Туй си мислят всички жени, когато те видят. Всички, особено девствениците. У теб има нещо животинско, и то доста повече, отколкото у всеки друг самец! — Дъхът й бе парещ и мамещ, щедро примесен с аромата на тютюн. — Липсваше ми…
Той почувства как гърдите й се отъркват в ръката му. Някъде дълбоко под вцепенението от уискито, се раздвижи желание. Той впи поглед в устните й и си я представи без дрехи. Очите й блестяха, подканващи и обещаващи. Цялата бе негова.
Знаеше, че колебанието му продължи твърде дълго.
Мърси се отдръпна. Една невидима пелена сякаш се спусна пред очите й. Николас предположи, че не й се бе случвало много често да получава откази. Замисли се дали да не й каже нещо галантно, ала тя внезапно погледна над рамото му, после към него. На лицето й се изписа задоволство. На Николас му се стори, че невидима примка се затяга около шията му. И дяволите да го вземат, ако знаеше защо.
— Господин Хоксмур.
Той скочи на крака и рязко се извърна, събаряйки стола си.
— Госпожице Уилъби.
Тя изглеждаше млада и уязвима, застанала там, съвсем не на място, също като красиво цвете, поникнало сред бурени. Пелерината й беше влажна, подгъвът й — зацапан. Страните и устните й бяха зачервени, сякаш бе тичала в студа. Николас изпита желание да дръпне клюмналата шапка от главата й.
Тя погледна към Мърси. Николас си представи съвсем ясно как мигновено преценява всичко и го подрежда в малки, спретнати черно-бели кутии с етикети, поставени на невидими полици в главата си. Ала нямаше да позволи това да се случи отново, още повече, че не бе виновен в нищо, освен че бе изпил твърде много уиски.
Внезапно го осени прозрение, все едно някой бе стоварил юмрук в стомаха му. Репутацията, която го устройваше, лошата му слава, която бе създавал в течение на толкова много години, слуховете — повечето от които лъжливи — всичко, което бе оставял свободно да се разнася по негов адрес, сега се обръщаше против него.
Докерите, насядали край масите, се извърнаха към Доминик и я удостоиха със закачливи погледи. Ала тя не ги забеляза. Обезпокоен, че може да я оскърбят, Николас се раздвижи и без да мисли, се спусна към нея.
Очите й се разшириха от страх. Това го накара да свие ядно юмруци. В следващия миг тя отвори уста.
— Върнете се обратно на масата, господин Хоксмур! — Вероятно смяташе да се обърне и да побегне далеч от него, ала той не й даде тази възможност.
— Не се и опитвайте — изръмжа и сграбчи едната й ръка. Проклетницата замахна с другата, но той се наведе. Тогава тя го настъпи с всичка сила по пръстите на краката, сякаш мачкаше отровен паяк. Николас изруга от болка. В следващия миг главата му се отметна назад и зъбите му изтракаха, когато лакътят й подпря брадичката му. Хрумна му, че ако обвие ръце около нея, тя ще бъде напълно безпомощна. — Аз съм по-силен от вас — промърмори. Чантата й го удари с всичка сила през лицето.
— Странно, че се налага толкова често да го доказвате.
— Не ми оставяте избор. Създавате ми твърде много главоболия. Така. — Тя ахна смаяно, когато той я преметна през рамо. Обви ръка около бедрата й и закрачи през морето от маси и мъже, отвори вратата с един замах и пристъпи в нощната мъгла. Наведе глава, за да предпази лицето си от дъжда, и пое към корабостроителницата на „Райт, Фулър и Смит“.
— Пуснете ме — приглушено изрече тя, ала в гласа й нямаше разкаяние. Напротив, прозвуча доста бойко. Николас бе изпил прекалено много уиски и не искаше да рискува да му се изплъзне и да побегне в мрака.
Младият мъж ускори крачка. Бузата му се допираше до ханша й. През тънкия муселин усещаше дългите й стройни крака. Изпита желание да прокара длан по тях.
— Какво пиете? — попита внезапно той.
— Какво?… Сега едва ли е най-подходящото време за подобен въпрос.
— Искам да кажа, когато сте в обществото. Когато се забавлявате.
— Аз не се забавлявам. Ако искате да знаете, не умея и да готвя.
— Не ме е грижа дали готвите или не. Питам какво пиете.
Последва тишина,
— Аз не пия.
— Всички жени пият.
— Добре. Чай.
— Нямам чай. Какво ще кажете за чаша шери? Доста близо е до чая, не мислите ли?