Бритълс тежко изсумтя.
— Момичето се опитва да съживи бизнеса на компанията, Николас. А това изисква време.
— И твоята помощ.
Адвокатът наклони глава, а очите му развеселено блеснаха.
— Ти я изпрати при мен, Николас. Нямах друг избор, освен да помогна на тази мила жена. Горката, бе нападната от ужасна глутница освирепели кредитори. Дяволска неприятна бъркотия, а и доста опасна. Този господин Дж. С. Уайтстоун е много по-опасен, отколкото изглежда на пръв поглед. Подушвам конспирация… — Бритълс се замисли за миг, после поклати глава. — Беше по-добре, че аз се заех с всичко. Възнамерявам да държа цялата работа под око. Нещо притеснява ли те, стари приятелю?
— Мен? — Николас повдигна вежди. — По дяволите, не. Бях твърде зает денем и нощем в „Райт, Фулър и Смит“. Какво общо има това с мен?
— Тя ти помогна с изчисленията за баласта и платната.
— Да, направи го. Всъщност, изпрати ми писмо с подробно описание и точни изчисления.
— Аха. — Бритълс скръсти ръце на гърба си и повдигна гъстите си вежди. — Наистина доста интересен начин за един джентълмен да прекарва времето си — с Райт, Фулър и Смит.
Николас стисна зъби и с усилие потисна надигналото се в гърдите му раздразнение към стария му приятел. Райт, Фулър и Смит бяха добри делови партньори, ергени, с вечните пури в уста и внушителни шкембета.
— Да, те са прекрасни момчета и с тях човек никога не скучае — нито денем, нито нощем.
Бритълс озадачено се намръщи.
— Да, напоследък светските кръгове не могат да се похвалят с компанията ти. Доста необичайно за теб да изчезнеш по този начин. Може би ще ти е интересно да узнаеш, че Полин Кавендиш беше миналата вечер на приема у лейди Пейн. Изглеждаше необикновено неспокойна и около нея витаеше някаква сянка на отчужденост, която ти би намерил за доста опияняваща, стига да беше там.
— Разбира се, ти беше там, за да й предложиш приятелско рамо, на което тя да се облегне.
— О, да, бях там. Не бих го пропуснал. Но едва ли съм бил особено полезен на лейди Кавендиш. Придружавах госпожица Уилъби.
— А, разбира се. — Николас иронично сви устни. Горкото момиче се нуждаеше от малко развлечения, нали?
При това отчаяно.
— Колко мило от твоя страна, Икабод.
— Нали? Научих я да танцува валс.
Николас се втренчи в приятеля си, докато една съвсем жива картина изплува във въображението му.
— Валс — промълви той и се видя как стои там сред тълпата, наблюдавайки как Доминик Уилъби танцува своя първи валс… в прегръдките на друг мъж. Трябваше му по-малко от минута, за да разпознае присвиването в корема — огромно разочарование… и то толкова внезапно, толкова всеобхватно, че му се прииска да изтрие с един замах усмивката от лицето на Бритълс.
— Тя наистина е нещо специално, Николас. Аз съм очарован от момичето. Не съм изпитвал подобни чувства към жена откакто моята скъпа Лусинда почина.
Е, едва ли можеше да се оспори подобно твърдение. Николас почувства как гневът му мигом се стопява и изчезва подобно на пясъка под прилива.
— Да — чу се да изрича, без да знае какво друго да каже. Но всичко бе събрано само в тази една-единствена дума. Разбираше напълно възхищението на Бритълс. Той самият прекара цялата седмица, опитвайки се да разбере собствения си интерес към Доминик. И не успя. Може би тъкмо затова бе останал по-далеч от обществото, и по-специално от нея. В крайна сметка един мъж се нуждаеше от време, за да изгради защитата си, преди да потегли на пътешествие с жена, особено след като за неопределено време щяха да живеят опасно близо един до друг. Освен това не желаеше да се забърква с любовна авантюра. Имаше прекалено много работа, за да пилее време и мисли за подобни неща.
— Ти ще я вземеш със себе си — отбеляза Бритълс с глас, натежал от собственото му разочарование.
— И аз самият не знам как се случи — промърмори Николас. Сега, като погледнеше назад, се убеждаваше все повече, че е бил манипулиран в собствения си дом, когато умът му е бил замъглен от уискито и петдесетгодишното вино. Но как бе станало? Ако го разбере, ще успее да попречи подобно нещо да се случи отново. Нямаше да позволи да се случи. Никога повече.
— Не можах да я вразумя. Тя дори не иска компаньонка. Казала на приятеля си Сайлъс Стийл да се занимава с онази кръчма и да не се тревожи за нея.
— Това не ме изненадва.
— Грижи се за момичето, стари приятелю.
Николас погледна към пристанището и оживената тълпа.
— Би трябвало да отплавам, преди да е дошла. Това е най-добрият начин да се погрижа за нея… — Погледът му бе внезапно бе привлечен от един млад моряк. Беше му нужна само минута, за да разбере защо и да признае, че тялото му вече я бе разпознало. Сърцето му ускорено заби.