— Госпожица Уилъби не е фуста.
— Да, капитане. И аз го виждам много добре, сър.
Николас опъна рамене, за да препречи гледката на Майър към задните части на госпожица Уилъби, очертани от плътно прилепналите панталони. Усмивката на Майър мигом помръкна и очите му виновно се разшириха, сякаш го бяха хванали на местопрестъплението.
— Госпожица Уилъби идва с нас, за да ни предаде богатия си опит — с измамно тих глас заяви Николас и страните на Майър се покриха с гъста червенина. — Тя не е и никога няма да бъде капитан на този кораб… поне докато аз съм жив. Тя не е способна да дава никакви заповеди…
Веждите на Майър отхвръкнаха нагоре и Николас съвсем ясно си припомни за поражението му в пристанището на Каус, на което Майър бе свидетел.
— Е, може и да е способна на всичко — или поне тя така си мисли — но не и да командва този кораб. Няма да участва в управлението на кораба. Можеш да го кажеш на екипажа.
— Ще го направя, сър.
— Техническа експертиза.
— Да, капитане.
— Нищо повече.
— Разбира се, сър.
Николас скръсти ръце на гърба си и изгледа намръщено Майър.
— Много добре. Сега можеш да вървиш.
Майър не помръдна.
— Ъъъ… капитане, сър? Ами приливът…
Николас махна нетърпеливо с ръка.
— Да, да, вдигнете котвата и потегляйте, по дяволите, ако не искаме да останем тук за през нощта. — Обърна се и метна свиреп поглед към Икабод Бритълс. — Бог ми е свидетел, че не желая нито миг повече да бавя отплаването ни, Бритълс!
При звука на гласа му и госпожица Уилъби, и Бритълс се извърнаха. И двамата бяха зачервени и изглеждаха дяволски виновни за нещо.
— Слизай на брега — изрева Николас. — Веднага!
Бритълс го изгледа някак странно, с известно пренебрежение, което не бе никак уместно, като се има предвид, че на този кораб Николас бе пълновластен господар.
— Умолявам ви, скъпа моя, заради собствената ви безопасност да останете в Лондон, с мен. — Бритълс се вгледа настойчиво в очите на Доминик и улови ръцете й в своите. Гласът му трепереше от вълнение. — Ще си пийваме от вашия любим пунш с ром, ще се разхождаме из градините на Воксхол, ще танцуваме всяка вечер, както на онзи бал…
— Съжалявам, стари приятелю — намеси се Николас, впи пръсти в рамото на Бритълс и го извъртя доста грубо, което едва ли бе уместно, ако се позамислеше малко. Видя как очите на госпожица Уилъби гневно блеснаха, но не й обърна внимание. — Григс! Ела тук, човече. Изпрати Бритълс на брега. Извини ме, Бритълс, но приливът наближава.
— Върви по дяволите с твоя прилив! — измърмори адвокатът, когато Григс го потупа с огромната си лапа по рамото. — Започвам да разбирам защо всички те мразят толкова много.
— След всичките тези години? Бритълс, ти дълбоко ме нараняваш.
Бритълс изсумтя, оправи жилетката си и изгледа Григс с такова явно отвращение, че гигантът отдръпна ръката си и дори смутено се ухили. Адвокатът се изправи срещу Николас, който имаше толкова студен и непристъпен вид, сякаш се канеше да води особено трудни преговори по някоя сделка.
— Нищо ли не може да те нарани, Николас? Нито дори и краят на едно приятелство? Пожелавам ти приятен път. И ако не се грижиш както трябва за нея, ще изпаднеш не само и немилост, но и ще бъдеш подведен под съдебна отговорност.
— Да не би да ме заплашваш?
Бритълс повдигна вежди и Николас внезапни разбра защо винаги бе настоявал този мъж да присъства на масата на преговорите.
— Да те заплашвам? Едва ли. Просто ти напомням, че имаш едно уязвимо място. Твоята банкова сметка. Успешно пътуване, стари приятелю! — с тези думи Бритълс се извърна на пети и без помощта на Григс закрачи към подвижния мост, а краищата на редингота му се развяха зад гърба му.
— Имате ли приятели, на които не плащате?
Николас се обърна. Тя го гледаше с любопитна прямота, което щеше да го накара да потърси отговора дълбоко в душата си, дори и да не му се искаше.
— Дали имам някакви приятели?… — Хоксмур се намръщи, скръсти ръце зад гърба си, докато наблюдаваше как неколцина моряци се катереха пъргаво като маймуни по мачтите. — Сега, като се замисля за това, мога да кажа, че имам няколко познати в различни клубове, мъже, които редовно губят големи суми в моя полза. Предполагам, че едва ли могат да се нарекат приятели. В Нюмаркет — не, там редовно купувам състезателни коне от онова момче и други двама-трима; те са доста весела компания и често се забавляваме заедно. Благодарение на мен всички спечелиха малко пари от едно жребче, което притежавах миналия сезон. Никой не вярваше, че този кон може да бяга бързо, но аз ги убедих… — Повдигна вежди. — Обзалагам се, че те биха ме нарекли свой приятел. Но предполагам, че имате предвид нещо друго…