— Да. Близо до остров Уайт, на изток от Портсмут. Финансира се от Кралския яхт-клуб. Всяка година участвам в състезанието в моя клас шхуни. Наградата е пет-десеткилограмова златна купа, присъдена за пръв път от Чарлс II. Казвате, че вашият близнак ще участва в състезанието?
— Да, и се надява да сключи изгоден договор за нашия последен кораб „Мисчиф“. — Дру сви устни, припомняйки си последното писмо на Доминик, което бе пъхнал в джоба на палтото си. — И да смае целия свят, като счупи всички досегашни рекорди по бързина. О, да, и да натрие носовете на всички англичани.
— Амбициозен младеж.
— Кой?
— Вашият близнак.
Дру се поколеба само за миг.
— Да, такъв е. — Имаше нещо особено вълнуващо да остави този мъж в заблуждение. И когато този надменен англичанин разбере, че е победен от жена, както със сигурност ще стане… Заля го огромна вълна на задоволство. Нещо му подсказваше, че този мъж не е от хората, които лесно могат да преглътнат едно поражение. Усещането за победа бе вълшебно. — Моят близнак е един от най-добрите корабни конструктори и моряци в Ню Йорк. Твърди, че „Мисчиф“ няма равен на себе си по бързина.
Мъжът се извиси някак си застрашително над него. Ризата му бе разкопчана почти до кръста, а връзката — разхлабена. Имаше нещо обезпокоително във внушителните му размери и огромната длан, стискаща чашата.
— Струва ми се доста странно, че вашият близнак ще прекоси океана, за да го докаже. Нима досега не е сключил никакви договори в Ню Йорк?
На Дру нито за миг не му бе хрумвала подобна мисъл. Доминик никога нямаше да се провали. Не знаеше каква бе причината за писмото й и за идването й в Каус, но бе сигурен, че е за доброто на компанията. Дру винаги бе вярвал в способностите й, така както се бе примирил с неизбежността на своя провал.
— Няма да останете разочарован — заяви на глас Дру. — Очакваме „Мисчиф“ да измине разстоянието от Ню Йорк до Каус само за дванадесет дни.
Мъжът го изгледа остро. В погледа му липсваше развеселеното снизхождение от прекалената самоувереност на събеседника му.
— Говорите по-скоро като състезател, отколкото като бизнесмен, господин Уилъби. — Замълча за миг. — Ако „Мисчиф“ победи моя „Флийтуинг“, смятайте сделката за сключена. — Грабна сакото си от облегалката на стола.
— Ако успея да се свържа с брат си преди това, за кого да го предупредя, че е възможно да срещне в Каус?
— Хоксмур. Николас Хоксмур. — С кратко кимване мъжът изчезна през кадифената завеса.
— Хоксмур — повтори Дру и примигна невярващо към завесата. Този мъж бе легенда. След миг Сабин се плъзна в стаята. Стрелна го с тъмните си бадемови очи и обещаващо му се усмихна. Тялото й проблясваше със седефена мекота под прозрачната копринена туника. Пъхна стъкленото шишенце с опиум в ръката му и я повдигна към устните му в нежна покана. Дру вдъхна дълбоко, напълвайки дробовете си с упойващия дим, после го изпусна със сладостна въздишка. Очите му се присвиха и той повдигна булото от раменете й, което се свлече на пода. Нежната, опияняваща й примамливо невинна Сабин. Досега от устните й бяха излизали толкова малко думи, че Дру се съмняваше, че би познал гласа й, ако го чуеше. Но безпогрешно разпознаваше докосването й, майсторското и неповторимо докосване. Малките й нежни ръце ловко се справиха с панталоните му.
Тя коленичи пред него, мъркаща като малко котенце.
Пристанището на Каус, остров Уайт, август, 1850 г.
— Що за глупак ще рискува при тези условия, и то само за удоволствие? — попита Сайлъс Стийл и се втренчи в мъглата. Гъста пелена се стелеше по цялото крайбрежие, закривайки напълно от погледа сградата на Кралския яхт-клуб. На около четвърт миля от десния борд се виждаше само един самотен кораб с три мачти, който през последния половин час се поклащаше напред-назад безцелно по вълните. Стийл поклати глава и се сгуши в яката на палтото си. Шапката му бе нахлупена ниско над челото, за да го предпази от силните пориви на вятъра откъм юг. Няколко големи дъждовни капки, примесени с морски пръски, паднаха върху гъстите му побелели мустаци. — Каква е системата на платната му?
— Двумачтова — отвърна Доминик, докато продължаваше да се взира през далекогледа към кораба, който отново промени леко курса си спрямо вятъра. — Снабден е с десет оръдия. Съдейки по вида му, има претенции за един от най-добрите британски кораби.
— Значи е и бърз. — Стийл я изгледа самодоволно и добави: — За английски кораб, разбира се. Оттук не мога да различа името му.
Доминик присви очи.
— „Флийтуинг“. — Завъртя руля и насочи острия нос на шхуната по посока на вятъра. На около четвърт миля от тях „Флийтуинг“ се издигаше и спускаше, изхвърляйки водна струя до половината от предната си мачта. За разлика от него, носът на „Мисчиф“ пореше ниско вълните.