Един дребен мъж, облечен в бяла бедуинска роба изникна пред Доминик и се вторачи похотливо в нея.
— Не за нея — тихо рече Омар, но в гласа му прозвуча стоманена нотка. Доминик му бе дълбоко благодарна, че я закриляше от всички останали мъже. Бедуинът Халид сведе глава в мълчаливо покорство, но похотливия блясък не изчезна от очите му. — Отведете затворниците в най-отдалечената колиба, погрижете се да бъдат нахранени и не ги изпускайте от поглед — нареди Омар. — Пазете ги добре или ще ви накарам да платите много по-скъпо отколкото предишният ви господар.
— А Alcalde! — с тиха и извратена нотка в гласа попита Халид.
— До сутринта го оставете на Рейна. Няма да предприеме нищо, нито пък ще се опита да избяга без тази жена. — Омар се наведе по-близо към Доминик и тя се запита дали той бе усетил как се скова от заповедите му. — Ела. Ще те нахраня със студена супа от грозде и ще те напоя с гъсто вино, а ти ще ми разкажеш всичките си тайни. А след това ще танцуваш sardana за мен. Ще видиш, че си се научила от Рейна, моя непокорна пленнице. А после, ако си добра, ще ти кажа какво сте дошли да търсите двамата с моя приятел.
— Ти винаги си се смятал за идалго — измърка Рейна с ниския си дрезгав глас. Тя се движеше с котешка грация през тъмните сенки, а малките звънчета подрънкваха, докато палеше свещите в ъглите на малката си хижа. След миг мекото им сияние освети стените. Стаята съдържаше много съкровища, което доказваше колко доходни бяха контрабандата и плячкосването. Омар имаше много основателна причина, за да се грижи добре за красивата циганка. Рейна пазеше тайните му, а в замяна той се грижеше за нея и я закриляше. Това бе споразумение, което удовлетворяваше и двамата. Знаеха го само те и Николас.
Всеки нормален мъж би бил изкушен да се отпусне в приятната обстановка, особено в присъствието на Рейна. Екзотичната хубавица плисна в две чаши малко от гъстото вино с цвят на рубин и се приближи към него с подканващо извити устни и полюшващи се гърди. Звънчетата изкусително иззвъняха. Ала Николас не можеше да бъде заблуден толкова лесно. Независимо колко усилено се опитваше да прикрие гнева си, очите на Рейна изпускаха огнени искри. Тя бе жена, от чиято ярост мъжете се страхуваха повече, отколкото от някой изгладнял тигър. Нямаше да го отрови, за да получи изисканото си отмъщение. Без съмнение завързаните му ръце разпалваха извратеното й въображение. Беше заповядала на своя верен пазач, един огромен циганин, да завърже глезените му с вериги и да ги прикове към стената. Хоксмур стоеше с разкрачени крака, с ръце завързани зад гърба — нейният затворник или поне той искаше да я накара да повярва в това. Наблюдаваше я с известно любопитство, докато тя пъхаше ключа от веригите му в широкия колан на полата си.
— Идалго — задъхано промълви тя, с поглед, прикован в слабините му. Изви се към него и отърка леко великолепните си гърди в широката му гръд. Той не трепна. — Държиш се сякаш си син на някой… може би английски аристократ?
— Ти знаеш истината.
— Как бих могла да знам кое е истина и кое не?
— Никога не съм те лъгал относно произхода си, Рейна.
Тя отметна глава.
— Не си ли? А какво ще кажеш за всичките си обещания?
Николас сви нехайно рамене. Тонът му бе хладен и спокоен.
— Мъжът е готов да обещае всичко, за да притежава една красива жена.
— Да, знам. Чувала съм безброй обещания. Просто не вярвах, че и ти си като останалите.
— Не съм. Аз съм по-лош.
Тя впи поглед в него, после вдигна едната чаша и я изпи до дъно.
— Идалго — промърмори и приближи другата чаша към устните му. Погледите им се срещнаха и той жадно я пресуши. Виното се плъзна като студен поток в гърлото му. Той преглътна, тя му наля още и няколко калки се стекоха от ъгълчето на устата му.
Рейна улови една капка с върха на пръста си.
— Не биваше да се връщаш при мен с друга жена — промълви тя и втри виното в кожата на шията му. Пръстът й се плъзна надолу и откопча едно копче. — Ти дойде доброволно, без почти да окажеш съпротива — първо при Омар, а сега при мен, защото искаш нещо. Знаеш, че тук от мен няма тайни. — Погледът й се спря върху устните му. — Обаче готов ли си да заплатиш цената?
— Знам правилата — отвърна Николас. Рейна дръпна ризата му.
— Аз съм тази, която определя правилата — промърмори циганката. Чашите се търкулнаха върху покрития е килим под. Рейна погали е длани корема на Николас. Дъхът й опари гърдите му. Той усети докосването на езика й, ухапването на зъбите й, милувките на устните й, и се презря, задето се опитваше по този начин да изкопчи нещо от една жена. Затвори очи. Двете ръце на Рейна обхванаха мъжествеността му.