— Ах, идалго, ти не си се променил. — Дланите й се плъзнаха надолу по бедрата му и обхванаха хълбоците му. Мускулите му се напрегнаха и тя го стисна по-силно. — Твоята жена е твърде слаба за теб. Тя не знае как да те задоволи. Видях го в очите й, докато танцувах за теб. Сигурно е разбрала, че сега си с мен, но въпреки това не може да си представи нищо от това, което ще направим. — Задоволството, което се стичаше като гъст мед от устните на Рейна, разпали у Николас дивото желание да я отблъсне от себе си. Конопеното въже се впи в китките му, когато ръцете му се напрегнаха. — Ще й кажеш ли какво си правил с мен, за да узнаеш тайните ми?
Рейна се засмя победоносно. Николас се овладя, отказвайки да признае възможността, че Доминик може да е част от отмъщението на Рейна и че я бе пожертвал, за да постигне целта си.
Не. Рейна просто искаше да го накара да повярва в това. Колко умело бе улучила слабото му място — едно самотно малко местенце в сърцевината на душата му, запазено за Доминик. Беше се издал, без да се усети. С поглед, с трепване на устните. Един мъж не може да контролира това, което не разбира, и именно то може да бъде използвано против него. Самият той много пъти бе постъпвал така с враговете си.
Ала никога досега не бе познавал подобна слабост.
Пръстите на Рейна се спуснаха по дължината на члена му и после разкопчаха горната кукичка на панталоните.
— Чудя се дали тя ще ти разкаже за това, което Омар ще направи с нея? Той не е толкова неспособен, както може би смяташ, идалго.
Сякаш огън избухна в главата на Николас. Цялото му тяло се изпъна срещу въжетата, умът му се разбунтува. От устните му излезе глухо ръмжене, преди да успее да го спре. Смехът на Рейна му подейства като сол върху отворена рана. Тя отметна глава назад и го погледна с див блясък в очите и с хищно извита уста.
— Какво животно си ти — изсъска и разтърси русите си къдрици, които някога разпалваха страстта му до самозабрава. — Ще те накарам да забравиш онази девственица. И ще ти дам това, което желаеш, което винаги си желал. Но първо трябва да бъдеш мой. Ще мине доста време преди ти, глупако, да забравиш Рейна ла Кодобезита!
— „Котешкото око“ — промърмори Николас, когато Рейна вдигна ръка, дръпна шнура на блузата си и я разтвори. С едно движение на раменете блузата се свлече до кръста и гърдите й се разголиха. Някога Николас я бе смятал за най-красивата жена на света. Но сега му бе много трудно да повярва, че бе позволил на страстта да завладее разума му. Наистина тя приличаше на великолепно изработена кутия за бижута, но под тази красота нямаше нищо. С нея, както и с всички други жени, които бе познал, не бе изпитал нищо друго освен физическо освобождение, нищо не бе докоснало душата му. Винаги се бе задоволявал с това и бе продължавал напред.
До този момент, когато всичко, което бе смятал за достатъчно в живота си, внезапно се бе превърнало в недостатъчно. Ако тя не му трябваше, щеше да я остави без никакво съжаление. Доволният блясък в очите й го увери, че ще получи от нея всичко, което желае. Дори повече.
— „Котешкото око“ — измърка Рейна през влажните си устни. Намазаните й с червена боя нокти се забиха в извитата опашка на скорпиона, който придържаше скъпоценния колан на кръста й. Натисна го леко и коланът се свлече на пода. Тъмните сенки се раздвижиха изпод прозирната материя на полата й, която се люшна между бедрата й. — Едва ли си мислиш за някой скъпоценен камък, когато ме гледаш по този начин, идалго. В този миг си мечтаеш само как ще ме докосваш, ще ме целуваш, ще ме любиш…
— Развържи ръцете ми, Рейна.
Тя се поколеба. Нямаше му доверие, а и не биваше да му вярва. Но страстта бе движеща сила за една жена като Рейна, която също като Николас намираше удоволствие в несигурността.
— Мога да заповядам да те убият — предупреди го тя, прекрачи колана си, плъзна ръце през кръста му и се протегна към въжето, стягащо китките му. — Моят пазач Ибрахим е отвън пред вратата.
— Освободи ми ръцете — промърмори Николас в ухото й и усети как цялото й тяло потръпна, въпреки твърдостта в тона й. — И ми разкажи за английския кораб, който е потънал наблизо. — Наведе глава и притисна устни към шията й, галейки с парещия си дъх голото й рамо. Усещаше почти физически недоверието и съпротивата, които се бореха със страстта й. Николас знаеше, че физическата слабост у една жена можеше в определена ситуация да се превърне в голямо предимство за един мъж. — Разкажи ми за „Източна Индия“, Рейна, и за съкровището, което си намерила.