Пръстите й дръпнаха въжето. Дъхът й излизаше горещ и накъсан.
— Няма да ти кажа нищо…
С рязко движение Николас се освободи от въжето. Сграбчи я за ръцете над лактите и я повдигна високо, докато очите им се оказаха на едно ниво. Усети как тежките й гърди се притиснаха към неговите, почувства влажната топлина на слабините й да се отърква в корема му и впи поглед в дълбоките й, тъмни като нощта очи.
— Ще ми кажеш, красавице — избоботи той, — или ще се наложи да повикаш пазача си, но не за да ме убие, а за да довърши това, което аз започнах.
Ноздрите й се разшириха, сякаш изпуснаха пламък. Дългите й извити нокти се забиха в раменете му. Устните й просъскаха злостна испанска клетва.
— Не можеш да го направиш…
Николас извърна глава към вратата.
— Извикай пазача си Ибрахим.
— Окован си като куче и пак се опитваш да ми заповядваш.
— Защото ми го позволяваш и защото искаш много повече, а не да гледаш как умирам, задето съм те предал. — Сведе устни към високите извивки на гърдите й. Както винаги тя ухаеше на подправки и мускус, ала тази нощ ароматът й не го опияняваше, кожата й не бе така гладка и прекрасна, каквато я помнеше, а тялото й не бе храм на женската страст, пред който се бе прекланял. За него бе загадка, ала той остана равнодушен, действията му бяха продиктувани от желанието да се сдобие с информация… и да приключи с това колкото се може по-бързо.
Съдейки по страстта му, можеше да се каже, че има делова среща.
— Ти ме измъчи — простена тя и зарови пръсти в косите му. — А аз… с радост посрещнах възмущението и гнева на моите хора заради теб. Ти ще омърсиш чистата циганска кръв на децата ми със своята…
— „Котешкото око“, Рейна. Къде е то?
— Омар има… — Тя преглътна и изохка, когато устните му се надвесиха над зърното на гърдата й, без да го докосват, обливайки го с дъха си. — Халид, бедуинът… Омар намери един жълт камък у него, когато го плени. Той е в Омар.
— И това е „Котешкото око“?
— Когато светлината минава през него, прилича на око на котка. Виждала съм го само веднъж. Омар го пази като зеницата на очите си. Камъкът е безценен. Моля те… всичко у мен крещи за теб…
— Ти знаеш къде е — промърмори Николас.
— Не знам, проклет да си! Докосни ме…
— Той сигурно ти е казал, Рейна.
— Н-не, не е. Дяволите да те вземат, не е! Това… не ми каза. Само това. И би убил дори теб, за да го запази. Също както и аз ще те убия заради този огън, който запали у мен.
Николас бавно пусна краката й на пода.
— Разкажи ми за Халид — рече той, обви ръце около кръста й, доближи устни към нейните и лекичко ги захапа. — Как бе пленен?
— Аз…
Обхвана едната й гърда, повдигна я, наведе глава към зърното, после се взря в очите й.
— С кого беше той?
— С пирати.
Николас разтри леко с палец зърното, дразнейки и измъчвайки я. Не се съмняваше, че така ще получи всичко от нея.
— Рейна!
— С някакви варвари пирати — задъхано прошепна тя, треперейки. — От Тунис. Не ги познавам. Ти може би ги знаеш. На кораба им се развяваше знаме със златен скарабей.
— И те са го оставили?
— Да.
— С „Котешкото око“?
— Да.
— Сладка моя, Рейна, не съм толкова глупав, че да повярвам на това.
— Кълна се! Те бяха изоставили кораба, преди да стигнем до него. Сигурно са се изплашили, когато са ни видели. Напуснаха кораба много бързо. Халид бе изоставен заедно с жълтия камък в джоба му. Той е крадец и лъжец. Нима би могъл да очакваш нещо друго от него? — Дъхът й секна, когато пръстите му се плъзнаха около кръста й. Много бавно, измъкна ключа, прокара го по женствеността й, после нагоре по пъпа й. От устните й се изтръгна диво проклятие.
Николас коленичи пред нея, притисна корема й към устните си и бързо пъхна ключа в железните скоби, стягащи глезените му — първо в едната, после в другата. Оковите се отвориха и от устните на Рейна излезе сподавена въздишка, прозвучала като отчаяна молба.
— Беше ми много полезна — измърмори Николас и една част от него изпита срам от това, което й бе сторил.
— Ти отново ме използва! — изхриптя Рейна.
Да, така беше. При това съвсем безсърдечно. Тя трепереше толкова силно, изпълнена с изгарящо и неутолено желание, че Хоксмур не се съмняваше, че откакто я бе изоставил, не се бе любила с друг мъж. Част от него я съжали. Ала друга част знаеше, че тя притежава отмъстителната душа на циганка и с радост ще забие нож в гърба му, ако й даде основателна причина и добра възможност.
Бе наясно, че преди да напусне този остров, тя може би ще разполага и с двете.
Николас се изправи, хвана брадичката й и я повдигна.