Младата жена затвори очи и ръцете й отново се вкопчиха в раменете му, докато пръстите му докоснаха фината коприна, покриваща краката й. Той ги разтвори, после с удивителна ловкост закопча закопчалката високо между краката й и я заключи с миниатюрен ключ. Веригата се вряза между полукълбата на задника й, притискайки заключалката високо до женствеността й, оформяйки непреодолима преграда за всеки, който не притежаваше ключа.
— Няма да принадлежиш на нито един мъж — хрипкаво рече Омар, обхващайки бедрата й с ръце. — Дори и на мъжа, когото обичаш.
Доминик рязко отвори очи.
— Аз не го обичам.
— Дори и в този миг мислиш за него.
— Не. В този момент… аз го мразя.
— Смяташ, че се е отнесъл зле с теб?
— Да.
— Но ти не си била наранена. Дадох ти храна и пиене. Защитавам те както един господар би защитавал най-ценната си наложница. Докато си с мен, никой няма да ти причини зло. Хоксмур го знае. Той направи всичко това за теб и въпреки това ти го мразиш.
Доминик поклати глава, отказвайки да повярва, че Хоксмур е направил каквото и да било добро за нея.
— Не, той не мисли за никого и за нищо, а само за себе си, за богатство и слава и…
— За Рейна?
— Да. — Доминик объркано поклати глава. — Исках да кажа не. Нямах предвид Рейна. Не ме интересува какво прави той с Рейна или с която и да било друга жена. Не разбирам защо още никой не го е убил заради всичките му измами.
— Ти би ли го убила.
— Да. Ако ме предаде, ще посветя живота си, за да го накарам да си плати. А ти защо не си му отмъстил?
Смехът на Омар бе нисък, обезпокоителен. Ръцете му се плъзнаха по дължината на краката й.
— Той не може да ме предаде, не и с която и да е жена. Той не ме предаде дори и първия път, когато ни остави.
— Но тази нощ те предава с Рейна.
Омар я изгледа някак странно.
— Знаеш толкова малко за мъжете. — Загреба с шепа косите й и ги притисна до лицето си. — Толкова малко за собствената си красота и как да я използваш. Аз ще те науча.
Не схващаше смисъла в думите му. Изглежда мислите й бяха напълно объркани. Усещаше гърдите си странно напрегнати. Златната ключалка между краката й запари. Искаше да се извие. А когато си помисли за Хоксмур, чувствата й се превърнаха в пулсираща болка.
Докато пиратът се изправяше, Доминик почувства мощния му дъх върху гърдите си. Една част от нея искаше да се сгуши в силната му прегръдка и да заспи.
— Танцувай за мен — каза той. — Затвори очи, почувствай нощния въздух, представи си, че той е тук и те наблюдава, и танцувай за мен.
Сърцето й се сви от кратка болка и съжаление.
— Аз не танцувам. Тромава съм и…
Огромната ръка на Омар хвана брадичката й и повдигна главата й. Много мъдрост бе стаена в черните им глъбини.
— Ще танцуваш за неговата любов — тихо рече той. — А един ден ще танцуваш за живота си, а и за неговия. Там, където ви отведе вашето пътуване.
Надеждата избуя в гърдите на Доминик.
— Значи ти ще ни освободиш.
— Ти не си затворничка. Не съм толкова глупав, че да се опитвам да затворя мъж като Хоксмур. Ще му взема мадейрата, малко храна, може би кораба, ако имам късмет. В замяна Хоксмур ще те отведе от мен. Ще му позволя да прояви благородство и ще предпазя хората си от гнева му. Той много добре знае, че няма да позволя да го убият. — Очите му сякаш прогаряха дупки в душата й. — Не, той няма да вземе Рейна. Не нея, а теб желае той. Ако не беше ти, той щеше още тази нощ да избяга с моя кораб.
Доминик имаше чувството, че някой стиска сърцето й с ледени пръсти.
— Той е с нея сега. Защо ще заминава?
— Той вече я е оставил. Хоксмур знае, че тя не може да си държи езика зад зъбите и не може да му откаже нищо. Казала му е всичко, което е искал да узнае. За разлика от теб… — Ръката му погали бузата й. — Ти не ме питаш за нищо. И заради това, ще ти дам всичко, което поискаш.
— Дори и „Котешкото око“?
Очите на Омар се превърнаха в две цепки.
— Това ли търси твоят Alcalde! — Гласът му се извиси от недоверие.
— Да. Ти чувал ли си за него?
— Всеки мюсюлманин от Алжир и Тунис е чувал за „Котешкото око“ и неговите сили. Мнозина са го търсили. Никой не го е намерил. Може би моят приятел е тръгнал да го търси тъкмо заради това.
— Значи ти не притежаваш този камък?
— Всички диаманти на света не струват нищо в сравнение с „Котешкото око“. Не, аз не го притежавам. Но дали има човек, който ще го познае, ако го намери?