— Можеш да вземеш кораба си — тихо рече той. Благодаря ти. — Жестът не бе заради Николас и той много добре го знаеше.
— „Мисчиф“ принадлежи на госпожица Уилъби.
Доминик остро го погледна. Очите им се срещнаха за миг. Странно, но тя не каза нищо.
— Ще се погрижа „Мисчиф“ да се ремонтира — каза Николас, когато тя отново наведе глава. — Ако ти, разбира се, освободиш хората ми.
— А в замяна?
— Ще ти оставя „Интрепид“.
— Станал си алчен, Alcalde. Запомни, ти си мой пленник.
— А ти искаш твърде много. Добре. Ще ти дам двадесет каси мадейра.
— Имаш петдесет на борда и ром, достатъчен за цял месец за сто мъже. Ще взема тридесет каси от мадейрата и половината от рома. А ти ще поискаш тази жена от мен, за да я отведеш към още по-големи опасности.
— Това не се обсъжда.
— Аз мога да ти направя едно предложение. Остави я при мен. Тя ще бъде на сигурно място, докато се върнеш. Тук ще се закръгли, ще се научи да бъде покорна и да доставя удоволствие. Мисля, че ще бъде щастлива.
— Невъзможно! — отсече Николас, отказвайки да обмисли възможността госпожица Уилъби наистина да се превърне в една закръглена и покорна любовница. — Освен това имам нужда от сто фунта оловни кюлчета от „Интрепид“.
Омар повдигна вежди.
— Толкова много изисквания и толкова малко в замяна. По този начин ли се пазарят англичаните? Казах, че е по-добре да оставиш тази жена тук, приятелю. Ти не се нуждаеш от нея.
Николас се намръщи.
— Тъкмо напротив, Омар, аз се нуждая от нея. И то много. Тя е… — Николас почувства как гърдите му се издуват — тя е също толкова добър моряк като мен, че дори и повече.
— Аха. — Омар погледна към Доминик, която превързваше стегнато рамото му. — Тя не прилича на нито един от моряците, които познавам. Подбираш думите си много внимателно. И ако ти се позволи, ще се възползваш от нея по един или друг начин.
— Той не ме е довел против волята ми — тихо рече Доминик, но гласът й проряза застиналия нощен въздух. Омар и Николас се втренчиха в нея.
Накрая Омар въздъхна примирено и погледна към Николас.
— Оловни кюлчета и ремонтиран кораб. Рейна сигурно ти е казала къде можеш да откриеш „Котешкото око“, защото в противен случай щеше да си още с нея. Но запомни следното: пази се от знаме със златен скарабей. Чувал съм, че под това знаме плава една група от хората на Ел Сахиб. Техният водач е мъж, когото познаваш от Алжир, мъж, който има напълно основателна причина да те смята за свой враг, мъж, който можеше да се превърне в моя убиец.
— Рамзи — рече Николас. — Значи той се е присъединил към прочутия Ел Сахиб.
Черните като въглени очи на Омар проблеснаха.
— Чух, че в момента бил в Сицилия, но не мисля, че той е човек, който би се задоволил да живее само в една страна. Готов е да умре в битката за надмощие над областта. У него противоречията, характерни за арабите, са много силни и дълбоки. Но много често съм се чудил какво е правил той в мои води, плячкосвайки английски кораб, натоварен и пътници и чай.
Устните на Николас се извиха в едва сдържано задоволство. Усети как кръвта му кипва.
— Рамзи е знаел, че „Котешкото око“ е на онзи кораб. Според легендата, този, който е господар на „Котешкото око“, ще владее и всички арабски земи.
— Да, така твърдят легендите.
— Какво знае Халид? Те са го оставили.
Омар сви рамене.
— Кълне се, че не знае нищо. Той не ме тревожи. Навярно е без значение, иначе Рамзи не би го оставил. — Великанът се поколеба. — Alcalde, ти си човек, който не се бои от смъртта. Бъди внимателен. Рамзи е мъж, който ще си отмъсти за миналите ти прегрешения.
— Може да се опита.
Омар леко присви устни.
— Да, както и ти ще опиташ. — Погледна многозначително към колана, който се спускаше ниско от кръста на Доминик, и показа малкия ключ, скрит в ръката му. — Няма да ти дам този ключ, Alcalde. Твоята госпожица Уилъби сама ще реши кога да се раздели с него. Така и трябва да бъде. — Пиратът улови ръката й и постави ключа в дланта й.
Доминик приседна на пети и вдигна бавно очи към Николас. Тази вечер тя представляваше очарователна смесица едновременно ангел, грациозна котка, съблазнителка. Николас искаше да я вземе в прегръдките си, да я разтърси силно и после да я целува, докато започне да стене и да се извива, както правеше преди малко, когато танцуваше за Омар.