Какви мисли минаваха през главата й, докато поклащаше бедра в ритъма на музиката?
— Както желаеш — каза Николас. — Ти не ми оставяш друг избор.
Обърна се, постави сабята си в ъгъла на масата и се настани в едно кресло срещу дивана. Свлече се надолу сред възглавничките, вдигна крака върху отоманката и ги кръстоса. Повдигна вежди, когато тя впи поглед в него.
— Ако възнамерявате да носите това нещо, госпожице, върху полуголото си тяло, ще трябва да не спускам поглед от вас. Това — махна към девствения пояс — приспособление няма да ви предпази. Нито пък Омар ще може да ви защити с ранената си ръка.
Тя бързо извърна глава, а страните й се обагриха в нежен розов цвят също като върховете на щръкналите й зърна. Значи девственицата все още беше у нея, скрита зад фасадата на изкусителка. Николас изпита внезапно желание да я опознае по-добре.
Омар се надигна от дивана и се запъти към вратата.
— Нуждая се от някакво лекарство.
Широко разтворените очи на Доминик го проследиха, после се извърнаха към Николас.
— Тя се страхува от теб, Alcalde — рече Омар, без да се обръща назад.
— Тя не се страхува от никой мъж — тихо отвърна Николас, макар че Доминик скочи от дивана като подплашен заек. — Тази нощ тя се бои единствено от себе си… и наистина би трябвало. — Вратата се затвори. Доминик се опита да се изплъзне покрай Николас, но той я улови за китката.
— Не се нуждаеш от дрехите си — промърмори той, усещайки отчаяната й съпротива. Стисна пръсти и плъзна върха на палеца си към вътрешната страна на китката и, където туптеше пулсът й. — Ще танцуваш ли за мен? — Вдигна поглед към лицето й. — Изгарям от желание.
— Нямам намерение да задоволявам желанията ти — отвърна тя и извърна поглед. — Независимо колко са изгарящи.
— Вече го направи.
Доминик вдигна ръка, за да прикрие гърдите си и цялата потръпна. Затвори очи, после отново ги отвори. Страдаше от ужасно главоболие. Тежкото испанско вино имаше подобен ефект след няколко часа, ако този, който го бе пил, успееше да остане буден толкова дълго.
— Не съм в настроение да споря с вас, господин Хоксмур — каза младата жена.
— Нямам никакво намерение да спорим, госпожице Уилъби. И двамата желаем едно и също.
— В такъв случай ви се иска да поспите.
— След малко. — Въздишката му бе изпълнена със съжаление. Моя скъпа госпожице Уилъби… — Съжаление… След всичко, което се бе случило, това навярно би наранило чувствата й. Съжалението бе непознато чувство за него. Поднесе ръката й към устните си и усети как тя леко политна към рамото му. От години мъжката гордост, примесена с голяма доза самоувереност, бяха характерните качества за Николас. Но не беше чак толкова глупав, за да си въобразява, че всяка жена би се предала само от едно докосване на устните до ръката й. Скочи на крака и я притегли в обятията си. Тя се отпусна безволево. Той бързо се наведе, отнесе я до леглото и я положи върху копринените възглавнички. Това бе легло, направено за страстни любовници, откраднато от двореца на пашата на Мароко. Копринената покривка и възглавничките го изкушаваха да забрави разума, хладната им мекота разпалваше кръвта му.
Но Доминик бе отвъд съблазънта. Младият мъж внезапно осъзна, че не би могъл да получи удоволствие от една полузаспала жена, независимо колко силни бяха нуждите на тялото му. Запита се как ли би се почувствала една разумна жена, когато на сутринта се събуди със силно главоболие и девствен пояс около бедрата. Напомни си да не забрави да свари силно кафе. Това бе изпитан лек срещу силния алкохол. Може би на сутринта спомените и щяха да бъдат доста объркани и неясни.
Доминик отвори очи, но погледът й бе замъглен.
— Николас.
Използването на малкото му име го смая. За нея това бе нарушаване на невидимите прегради, които бе издигнала помежду им.
Част от него възликува по-силно, отколкото ако най-заклетият му враг се бе предал.
— Доминик.
Тя примигна, бавно и отмаляло, сякаш изплуваше и отново се потапяше в някакъв сън. В гърдите му се надигна диво желание да я събуди, да не я оставя да се отдаде на някакви халюцинации. Тя вдигна ръка и сложи длан върху бузата му. Гърлото му се сви. По дяволите, не бе свикнал да получава нежност от жена. Никога не бе смятал, че се нуждае от нея, нито че ще се почувства толкова уязвим при проявата й.
В крайна сметка се бе научил да живее без нежност. Разумът му диктуваше, че трябва да е защитен от нея, дори да изпитва известно отвращение, но не и да се разтреперва като неопитен младеж.
Внезапно Николас се скова също като от ледена вода.
Тя прошепна нещо и притисна пръстите си към устните му. Дъхът му излезе със свистене от гърдите. Пръстите й бяха нежни като пух, ала въпреки това го изгаряха, проникваха дълбоко в душата му, караха го да изпитва не преодолим копнеж не само за тялото й, но и за всичко, което докосването й обещаваше.