Сграбчи ръката й и сведе устни към дланта й. Чуваше всяко нейно дихание, усещаше как сънят я оборва. Гърдите й се повдигаха и спущаха равномерно, а в нежната падина между тях лежеше малкия златен ключ, който едната й ръка стискаше. Без да помисли за последствията, знаейки, че в този момент не би могъл да се отдели от нея, Николас пъхна ключа в джоба си и се излегна до нея. Затвори очи, заслушан в спокойното й дишане, и сложи ръката й под своята, до сърцето си.
Доминик се събуди, обладана от една мисъл: по някое време през нощта Николас Хоксмур бе споделил леглото й. Подробностите й се изплъзваха като в мъгла, но това нямаше голямо значение. Единственото, което си спомняше е отчетлива яснота, бе тялото му, излегнато до нейното, и погледът му впит в нея, докато отвън проблясваха първите лъчи на слънцето. И тя го погледна, знаейки, че ръцете му ще бъдат сключени около нея, че двамата лежат един до друг като съпруг и съпруга. Доминик побърза да затвори очи и отново да потъне в сън.
Какво означаваше това? И по-точно какво бе направил той в най-тъмните часове на нощта, за които нямаше никакъв спомен? Отвори широко очи и примижа към ярката дневна светлина, после побърза да ги затвори. В момента я измъчваше мисълта какво бе направила самата тя и защо не си спомняше нищо.
— Изпий това.
Леглото до нея хлътна, но тя не можа да събере сили да се отмести. Нямаше значение, че това бе Хоксмур. Не можеше да събере жалките останки от своята скромност. С усилие отвори очи.
— Някой сякаш удря барабани в главата ми — рече тя и немощно се изкашля. Върху челото й лежеше студена кърпа. Доминик простена от удоволствие. — Толкова е хладна…
— Водата е от бързея, в който се свлича разтопения сняг от Пико де Теиде. Обичам да се къпя в него.
Предпочиташе да не мисли за Хоксмур и за посещенията му на този остров. Не се съмняваше, че не му е липсвала приятна компания при къпането или другите му занимания.
— Може би по-късно едно плуване ще ти се отрази добре.
Доминик се насили да отвори едното си око и потръпна от силната болка, пронизала слепоочието й.
— Едва ли. Аз обичам да се къпя във вана с топла вода, почти пареща, без значение от сезона или състоянието ми.
— Например махмурлук — заяви той. Доминик сви устни.
— Аз никога…
— Това те мъчи в момента — прекъсна я той, повдигна леко главата й и поднесе димящата чаша към устните й. — Отвори уста и пий.
Тя преглътна. Кафето се плъзна топло и силно в гърлото й. Очите й се навлажниха. А той я гледаше така, сякаш не изпитваше никаква жал към нея. Дявол. Изглеждаше добре отпочинал и свеж. Като се изключи неколкодневната му брада, можеше спокойно да мине за бизнесмен от Лондон, готов да се заеме с всекидневните си дела.
— Не съм виновна за случилото се — колкото се може по-студено заяви тя. — Всичко е по твоя вина. Ти ме остави с Омар, макар че много добре си знаел какво ще стане.
— Оставих те с Омар, защото знаех, че той ще те закриля и ще те остави недокосната, което и направи. Престани да мърмориш. Бедата е сторена, независимо дали е било по твое желание или не.
— Беда? — задави се Доминик. О, Господи, със сигурност самодоволният му вид не се дължеше на някаква… победа? Затвори очи, опитвайки се отчаяно да подреди обърканите си мисли, но безславно се провали. — Господин Хоксмур, ако по някакъв начин съм се опозорила, трябва да го знам.
— Опозорила?
Очите й рязко се отвориха. Прониза я остра болка. Той изглеждаше така, сякаш обмисля най-добрия начин, по който да й го каже. Веждите му бяха смръщени, а устните — сурово стиснати. Човек би си помислил, че в момента решава съдбата на света. О, Господи!
— Сама знаете — заговори той, накланяйки отново чашата към устните й, — че двамата влагаме различен смисъл в понятието позор, госпожице Уилъби. — Взря се в очите й и вдигна чашата. — Или може би вече трябва да ви наричам Доминик?
Тя облиза една капка кафе от устните си и почувства как ужасът бавно я завладява, сковавайки сетивата й.
„Вече. След като вече са споделили леглото…“
Лицето й се покри със смъртна бледност, но тя събра сили да се надигне.
— П-подобно интимно обръщение предполага и интимност в друго… преглътна мъчително — отношение.
— Аха. Да, има нещо, което не е толкова незначително, нито пък може лесно да се забрави… — Притвори очи, сякаш в момента си припомняше всичко съвсем ясно и изпитваше видимо наслаждение. — Става дума за снощния ти танц, сардана.