Едно чекмедже се отвори шумно. После още едно. Натрапникът не си даде труд да ги затвори. Явно търсеше нещо, нещо, което смяташе, че е у Омар.
Тя едва не се свлече на пода от облекчение. Той не търсеше нея, поне не и в чекмеджетата. Но какво търсеше? Кой бе той?
Претърсването бе доста шумно. Разнесе се дълго и просташко оригване, последвано от цветиста ругатня на арабски. Изглежда сред хората на Омар имаше предател. Доминик внезапно се изпълни с решителност да го залови, преди негодникът да открие това, за което бе дошъл.
Внимателно дръпна ризата и панталоните си, метнати през ръба на паравана. Свали кърпата от главата си, пъхна ръце в ръкавите на ризата и я остави да падне върху влажната копринена блуза. Като балансираше в малкото пространство между паравана и стената, Доминик обу панталоните си върху шалварите, напъха ризата в тях, пристегна колана си и се протегна към ботушите. Когато обу единия, напипа вътре малкия кинжал, който Хоксмур й бе дал. Стисна го между зъбите си и ловко нахлузи ботушите. Отметна мократа коса от лицето си и с кинжала в ръка надникна иззад паравана.
Мъжът бе облечен в дълга бяла роба и с гутра, увита кърпа на главата, каквато носеха бедуините. Безформен, с глава, приличаща на луковица, той се надвеси над бюрото с гръб към нея. Не бе възможно да го познае. Всъщност тя бе видяла неколцина от хората на Омар, облечени по този начин. През живота си бе виждала стотици мъже като него, които не бе възможно да бъдат отличени един от друг. Беше преметнал през рамо скъпоценния колан. Макар той да представляваше истинско съкровище, явно мъжът не смяташе да се задоволи само с него. Беше оставил ножа си до умивалника. Ако го изненада, можеше да успее да го вземе.
Какво ли би я посъветвал Хоксмур в подобна ситуация?
Доминик се намръщи. Хоксмур да върви по дяволите! Това бе нейно приключение и победата щеше да бъде само нейна. Не се нуждаеше от помощта му. Замисли се за желанието си да се докаже пред него и реши, че ролята на безпомощна и нещастна жена никак не й допада. Нито пък искаше Хоксмур да си мисли, че е такава.
Затова направи това, което смяташе, че всяка смела и изпълнена с приключенски дух героиня би направила. Възможно най-безшумно, със здраво стиснат кинжал в ръка, Доминик излезе иззад паравана и бързо пристъпи напред, решена да покаже на какво е способна една безстрашна и уверена в себе си жена.
Когато бе на крачка от него, мъжът се обърна.
Тя отскочи назад и вдигна кинжала.
— Халид!
Съдейки по блясъка в очите му и посоката на погледа му, намеренията му явно взеха внезапен обрат. Освен това той не се страхуваше от нея. Ни най-малко. По дяволите!
— Не мърдай! — грубо заповяда тя. Той я наблюдаваше с развеселен поглед как грабна ножа му. — Ето, така е по-добре — задъхано рече Доминик и застана пред него. Присви очи, познавайки отлично презрението на арабите към жените. Освен това осъзна с известно неудобство, че държи нож и кинжал, но не знае как да ги използва. Ала Халид не подозираше невежеството й. Младата жена завъртя китките си, обръщайки остриетата към светлината. Халид стрелна с поглед едното, после другото. Доминик се почувства много по уверена.
Стратегия. Думата изникна в главата й. Нуждаеше се от план. От информация. Тъкмо това се предполагаше, че трябва да получи от един пленник, нали?
— Заради какво предаваш Омар? — Кимна с глава към колана. — Предполагам, че не е заради това.
— Аз не дължа лоялност никому, освен на себе си.
— Не работиш за никого?
— Точно като Alcalde. Той търси това, което и аз… много по-голямо съкровище… — Наблюдаваше я отблизо, прекалено отблизо. Малките му, лъскави като мъниста очи бяха присвити и приличаха на две цепки. — Взето от един английски кораб. Да, смятам, че знаеш за какво става въпрос. Този мъж — Alcalde — не би запазил в тайна тази информация от теб. Дори евнухът Омар би доверил на красавица като теб всичките си тайни.
Евнух? Как е могла да бъде толкова наивна и да не разбере?
— „Котешкото око“? — неволно се изтърва Доминик. Очите му рязко се разшириха.
— То е тук. — Не бе заявление. Не бе и въпрос. Доминик се опита да свие нехайно рамене и се разсмя с убеденост, каквато не чувстваше.
— Каквито и съкровища да е имало скрити тук, мога да те уверя, че Alcalde вече ги е взел. — О, това беше добре. Да го накара да повярва, че Хоксмур представлява могъща сила, с която всеки трябва да се съобразява и не би дръзнал да предизвика, един мъж, който е специалист по откриване на съкровища. Освен това думите й означаваха, че Омар не бе скрил нищо в тази стая. Да, Омар ще й бъде много благодарен за това. Колкото до Хоксмур, той щеше да я признае за най-умната жена на земята…