Тя смотолеви нещо, извърна се и се блъсна в Майър, който носеше ваната. Водата я оплиска, тя нададе възмутен вик и хукна по коридора. Минута по-късно вратата на каютата й се затръшна с трясък зад гърба й.
Николас удари с юмрук по вратата. В крайна сметка не му бе толкова трудно да постигне победата. Странно, че бе смятал, че ще бъде. Още по-странно бе, че не изпитваше никакво задоволство.
Двадесет минути по-късно той се появи на палубата, изкъпан, чувствайки се като нов човек в чистата ленена риза, панталони и излъскани до блясък ботуши. Сам бе сменил превръзките си. Не се нуждаеше повече от болногледачи и го бе заявил съвсем ясно на Майър.
Пое дълбоко морския въздух и за няколко минути подложи лице под топлите лъчи на слънцето. Взе една ябълка от кошница с плодове, поздрави неколцина от хората си, направи кратка забележка относно такелажа и платната, погледна към кърмата и поднесе ябълката към устата си. В същия миг замръзна.
— Какво, по дяволите, прави тази жена? — Погледът му бе прикован в стройната фигура на Доминик, очертана великолепно на фона на морето зад гърба й.
— Фехтува се, сър.
Николас изгледа свирепо старшината, отговарящ за корабните съоръжения, който се бе появил от едната му страна. Бе изненадан, че е изказал мислите си на глас. Ала още по-изненадан бе от надигащото се раздразнение в гърдите му.
— Да, и сам мога да го видя. Кой, по дяволите, й даде толкова дълга сабя?
— Тя сама си я избра, сър. Каза, че вие сам сте й казали да се научи да използва оръжията, сър.
— Така ли? — Николас извърна намръщеното си лице към нея и заби зъби в ябълката. Наблюдаваше движенията й и установи, че е грациозна и гъвкава като разгневена тигрица. — Да, предполагам, че съм го казал.
— Тя се фехтува всеки ден по това време. А следобед се учи да стреля с пистолет. Вече е по-добра дори от Хатън, сър.
Николас задъвка яростно.
— Хатън, казваш?
— Той е най-добрият стрелец на кораба… ъъъ… с изключение на вас, разбира се.
— Разбира се. — Николас продължи да я наблюдава, дъвчейки замислено. Сабята, която тя размахваше с ловкостта на млад и силен мъж, бе неговата собствена. Оръжието бе малко по-тежко от обичайното, но отлично балансирано със солидно острие и красива дръжка от черен оникс, инкрустирана със слонова кост. То бе част от плячката, измъкната от Рамзи, когато го бе победил в Алжир. Хоксмур разсеяно се запита дали неговият стар враг бе намерил сабя, която да съперничи с изгубената от него. Странно, че Доминик бе избрала тъкмо тази сред множеството други, сред които имаше и няколко много по-подходящи за жена.
Николас не погледна към старшината.
— Продължавайте — промърмори той и приближи към Доминик. Нейният партньор бе подвижният и пъргав Хатън. По ръст двамата чудесно си подхождаха. Николас разбра от пръв поглед, че капките пот, избили по челото му, не се дължаха на средиземноморската горещина. Лицето му бе напрегнато и личеше, че се фехтува с цялото си умение.
Николас спря и разбута кръга от мъже, които наблюдаваха схватката. Хатън го видя и лицето му се зачерви още повече. В следващия миг той се хвърли напред и атакува с подновена жар, сякаш присъствието на капитана му вля нови сили. Доминик отблъсна атаката и отстъпи. Оказа се толкова близо до Николас, че той усети мириса на лавандула, който се разнасяше от нея. Слънчевите лъчи блестяха върху златистата кожа на врата й, където малките червеникавокафяви къдрици се виеха около потната й кожа. В косите й пламтяха златисточервени отблясъци. Николас изпита желание да зарови лице в уханната им мекота, да затвори очи и да вдъхне аромата им.
Беше обзет от нуждата да защитава тази жена. Видът й в този миг предизвикваше най-примитивните му инстинкти, ала той знаеше, че няма друг избор, освен да остане мълчалив наблюдател на поражението й. Доминик бе може би единствената жена на този свят, която предпочиташе да не бъде спасявана.
Остриетата се кръстосаха. Доминик падна на едното си коляно. Николас усети как юмруците му се свиха. Неколцина от моряците извикаха насърчително. Лицето на Хатън се напрегна още повече. Ръката му със сабята се огъна. Изведнъж тя отскочи толкова внезапно и се завъртя толкова бързо, че дори Николас остана смаян. Сега бе с лице към него, но погледът й бе прикован в Хатън. Стиснала сабята с двете си ръце, тя бавно обикаляше в кръг. Гърдите й се повдигаха и спускаха. Устата й бе леко отворена. Очите й светеха с дивата ярост на гладен тигър.
Николас бе като омагьосан. Тази жена се страхуваше само от едно нещо. И той го бе видял преди няколко минути в каютата си.
Острието на сабята й изсвистя във въздуха. От устните и се изтръгна дрезгав вик, вик на заслужен триумф, и е великолепен размах тя изби сабята на Хатън, която се търкулна по палубата. Николас я застъпи с върха на ботуша си.