Доминик изтри запотеното си чело и заби пети в хълбоците на мулето си.
— Оттук, Хоксмур.
Мулето зад нея заора с копита земята.
— Той не е певец. Той е бандит.
— Кой?
— Твоят Навара. Не се съмнявам, че е революционер, навярно един от хората на Гарибалди. Подозирам, че е затънал в неприятности до най-горните тонове на гласа си.
— Да не би да се страхуваш от него?
— Просто си помислих, че е редно да го знаеш — дошла си да търсиш помощ от един безжалостен екстремист. Обикновено се старая да ги избягвам.
— Аха. Надявам се, че си взел пистолета си.
— Да. А ти?
— Ами, не. Забравих го.
— И не си го сложила в тази голяма чанта?
Язвителността в гласа му я засегна.
— Нямаше място за пистолет.
— Прекалено много рокли и копринени чорапи. Нещо е помътило здравия ти разум. Може би страстната ти любов?
Изведнъж я осени мисълта, че Хоксмур говори като ревнив мъж. Смешно!
— Е, като те слуша човек излиза, че е трябвало да се въоръжа до зъби, така ли? Навара бил революционер, каквото и да означава това! Навара, безжалостният злодей и кръвожадния бандит! Та той е певец! Нищо повече. А дори и да е нещо друго, да не би да предполагаш, че ще се разтреперя от страх и ще скоча от края на пътеката в морето, особено след като той може би е в състояние да ни даде информацията, от която се нуждаем?
— Мога и сам да се сдобия с необходимата ми информация. Не се нуждая от помощта на някакъв лъжлив бандит!
— Какви злокобни предупреждения! — сърдечно се изсмя Доминик. — И всичко това от мъж, който ме остави в ръцете на въоръжен пират, без да си направи труда да ми каже, че е евнух? Разбира се, за теб е съвсем разумно да търсиш информация от една коварна испанска циганка, жадна за кръвта ти.
— Те ни помогнаха. Не разбирам възраженията ти.
— Защото преценяваш всичко от своя гледна точка. — Един трънлив клон се закачи за ризата на Доминик и скъса ръкава й. Пътеката рязко изви в почти непроходима растителност, която скриваше светлината. Младата жена мислеше единствено за часовете, които той бе прекарал сам с Рейна, съблазнявайки я, за да изкопчи информация от нея. — Предполагам, че измъкването на тайната на Омар е било много по-важно от мен и моите безпочвени страхове.
— Двамата е Омар винаги сме се разбирали. Освен това, както много умно се досети, авторитетът на Омар като главатар силно би пострадал, ако хората му разберат, че не е истински мъж. Предполагам, много скоро си се уверила, че няма защо да се страхуваш от него. А и не бе наранена.
Доминик прехапа устни, усещайки, че възраженията й са неоснователни.
— Истина е. Омар беше много мил. Предполагам, че си постъпил разумно. Подобна вярност се среща рядко, дори и между приятели, и струва много повече от всички съкровища на света. — Настъпи тишина. Чуваше се само звукът от копитата на мулетата, подобен на приспивния звън на черковна камбана, ехтящ над заспал град. Доминик усещаше погледа на Хоксмур в гърба си. Навярно чакаше тя да му зададе въпросите, които пареха на езика й, но потисна любопитството си. — Ти си спасил живота му — каза накрая. — Той никога няма да те нарани. Откъде го познаваш?
За миг Хоксмур се поколеба. Неохота да сподели историята? Или по-скоро неохота да признае, че е сторил нещо добро в живота си?
— Омар беше пазач на най-ценните наложници на бея на Алжир. Той купуваше, крадеше и търгуваше с едни от най-красивите жени на света и беят много го ценеше като познавач на рядката женска красота. Но когато беят умря и неговият слабоумен шестнадесетгодишен син зае престола, Рамзи много хитро и ловко успя да спечели доверието му. Той се превърна в негов довереник и съветник, завладявайки го изцяло, като по този начин се надяваше да спечели контрола над кралството. Младият бей ставаше все по-зависим от Рамзи, който непрекъснато го държеше в полузамаяно състояние, тъпчейки го с опиум, заобиколен от жени. Рамзи очевидно е смятал, че положението му дава право да си избира жени от харема и умееше да подбира. Тя бе девствената дъщеря на британски дипломат, открадната в навечерието на сватбата й с един морски офицер от кораба на баща й в Средиземно море.