С нацупена долна устна и сведена глава, Мия промърмори на Навара нещо на италиански. Той се наведе, повдигна брадичката й с пръст и й прошепна нещо, което я накара да метне гневен поглед към художника. Навара се усмихна и продължи да я увещава с най-напевния и съблазнителен глас, който някога Николас бе чувал. Загледа се в големите ръце на Навара, обхванали раменете на Мия и почувства как с гневът на жената стихва с всяко докосване на пръстите му по кожата й. Николас искаше да извърне поглед, но очите му не се подчиняваха на повика на благоприличието. Държанието на двамата влюбени изискваше да бъдат оставени насаме, но в същото време привличаше като магнит. Николас се чувстваше като натрапник, който не можеше да помръдне, хипнотизиран от силата на привързаността им един към друг.
Не можеше да не се възхити на таланта на Навара. Да съблазниш една жена и да преодолееш моралните забрани бе едно. Но да я укротиш и победиш гнева й бе нещо съвсем различно, особено когато тревогата й е свързана с теглото. Изглежда Навара бе майстор и в двете.
— Върви сега — ласкаво изрече той и докосна с устни нейните.
Мия се вкопчи с две ръце в него и пеньоарът се плъзна от раменете й надолу по гърба. Само извитото й задниче му попречи да се свлече на пода. Навара изръмжа доволно, а ръката му се спусна надолу по гърба й, хвана дрехата и я притегли нагоре върху загорялата й кожа. Мия се изкиска като немирно девойче, стрелна с поглед Николас и сви рамене. Тя отметна глава и се завъртя към него, показвайки му златистите си гърди в цялото им великолепие, преди да ги загърне с пеньоара.
Николас и Навара кръстосаха погледи. Певецът сви рамене в жест на безпомощно неудобство, докато съпругата му изчезна надолу по коридора с развени поли на дрехата си.
— Тя наистина е едно непослушно момиче, нали?
Николас се втренчи за миг в мъжа и внезапно осъзна, че по-скоро той е в плен на любовта си, а не Мия. Бедният човек. Изпита изблик на странно съчувствие към нещастника.
Навара плесна с ръце и потри длани.
— Елате. — Поведе ги през салона с високите прозорци. — Първо трябва да починете, а след това ще хапнем. Предполагам, че обичате вино, нали, капитан Хоксмур? И печено агнешко? И приятните разговори, надявам се. Изглеждате ми умен мъж. Англичанин сте, нали?
— До известна степен — саркастично отвърна Николас. Навара се засмя.
— Доминик, cara, не ми се сърди. Не можах да те дочакам. Мия… открадна сърцето ми още когато бе само на петнадесет години. Тя стана моя и ми подари трима синове. Този път се надявам да бъде момиче. Ела. Ще ти покажа стаята ти. А ти ще ми разкажеш за майка си и баща си. Надявам се, че са добре.
— Те са в Барбадос — отвърна Доминик. Замисленият й тон привлече вниманието на Николас към безценните предмети, украсяващи стените. — Намерили са ми подходящ съпруг. Някакъв аристократ, издънка на стар и благороден род.
Николас се втренчи в нея. Почувства се така, сякаш някой го фрасна със силен юмрук в корема. Съпруг? Един потискащ образ изникна в съзнанието му, отвратителен образ на мъж с благородно потекло, бледен и отпуснат, надут, набожен — характерни черти на титулуваните и богатите. Николас добре познаваше подобна порода мъже.
— Този англичанин едва ли е достатъчно добър за теб — промълви с мелодичния си глас Навара, изразявайки само част от чувствата на Николас относно въпроса.
Доминик засия срещу него с ослепителност, която би засенчила дори слънцето.
— О, аз нямам никакво намерение да се омъжвам за него.
— Да, carissima, ти се нуждаеш от мъж с гореща кръв. На теб ти трябва мъж, който се отнася със страст към живота и самата теб, нали?
Погледът на Доминик се отмести от Навара и се срещна с този на Николас за един кратък, но странно завладяващ миг. Той поиска да изкрещи нещо, нещо, което запърха като птица, пленена в гърдите му.
— Аз се нуждая от мъж, когото да обичам, Себастиан. От мъж, на когото да се възхищавам и да уважавам. Това е всичко, което ми е нужно. И съм решена да накарам родителите си да го разберат.
Навара зави в края на коридора и пое по друг дълъг коридор, който опасваше от едната страна оградения с високи стени вътрешен двор. Николас зърна под прозорците Джузепе, изправен пред статива си. Полускрита зад него, Мия се бе излегнала съвършено гола върху един диван в театрална поза.
— Аз ще ти намеря такъв мъж — произнесе Навара. — Знаеш, че бих ти поднесъл целия свят на тепсия. Кажи какво най-много желаеш в този миг? Назови го и ще бъде твое!