— Пуснете ме — застоя тя.
— Не и докато не чуеш това, което имам да ти кажа, Тина — отговори той и я придърпа по-близо до себе си.
— Тина! — Кристина го изгледа свирепо. — Как си позволявате…
— По дяволите, винаги правя каквото искам. Сега млъкни и ме чуй. — Филип се развесели от изумлението, изписано на красивото й лице. — Снощи се изказах грубо за младите дами просто за да охладя сватовническите намерения на брат си. Не исках да се женя, докато не зърнах теб. Тина, желая те. За мен ще е чест, ако се съгласиш да станеш моя жена. Ще ти дам всичко, което пожелаеш — накити, красиви дрехи, моите имения.
Тя го гледаше слисано. Опита се да каже нещо, но думите не излизаха от устата й. После бузата на Филип пламна от плесницата й.
— През целия си живот не съм била обиждана толкова…
Но Филип не й позволи да довърши. Той я грабна в обятията си и заглуши думите й с дълбока, страстна целувка. Притискаше я плътно към себе си, усещаше гърдите й, прилепнали до него, оставяше я без дъх. Тя се мъчеше да се освободи, но опитите й само разпалваха още повече желанието му.
Неочаквано Кристина се отпусна в ръцете му и приспа бдителността му. Филип тъкмо се чудеше дали не е припаднала, когато го прониза остра болка в пищяла. Той моментално я пусна, за да улови крака си, а когато вдигна поглед, Кристина вече тичаше към салона. Видя я как отиде при брат си, който веднага взе наметалото й и каза нещо на домакина. Само след миг и братът, и сестрата напуснаха приема.
Филип още чувстваше устните й върху своите. Желанието не го беше напуснало. Обърна се към улицата и видя Кристина и брат и да се качват в каретата си и да отпътуват. Той ги гледа, докато не се скриха от поглед, после отиде да потърси Пол, за да го помоли да го извини пред Том Шадуел. Нямаше настроение да издържи и вечерята.
Пол започна да протестира, но Филип вече излизаше от салона.
Трябваше да проумея, че това ще бъде грешка, мислеше си Филип. Беше се държал с нея като глупак. Е, добре, край. Никога досега не се бе обяснявал на жена и никога повече нямаше да го направи. Да си мисли, че наистина може да я спечели за една вечер! Само някоя слугиня би могла да се полакоми от предложението му за брак, за да се спаси от тежката си участ. А Кристина беше дама, родена и израснала в разкош. Тя не се нуждаеше от богатството, което той можеше да й даде.
Трябваше да отиде в дома й в Холстед и да я ухажва упорито и според правилата. Но това не беше в стила му. Освен това никога досега не бе ухажвал жена. Беше свикнал да получава това, което иска, и то веднага. А той искаше Кристина.
Когато се върна тичешком в салона, Кристина трепереше неудържимо. Още чувстваше устните на Филип Какстън върху своите, ръцете му, които я притискаха плътно към него, твърдата издутина между краката му. Значи така един мъж целувал жена. Винаги се бе чудила какво ли е. Не беше очаквала, че целувката на Филип Какстън ще породи у нея такова странно чувство, чувство, което едновременно я плашеше и вълнуваше.
За щастие се бе сетила на какво я беше научила някога майка й: ако иска да избяга от мъж, който я притеснява, да се направи, че припада и после да го ритне с всичка сила. Това й бе свършило работа и тя мълчаливо благодари на майка си за съвета.
Кристина вдигна поглед и видя Филип Какстън, който гледаше от терасата. Да я желае и да и предложи брак, след като знаеше, че тя го мрази! Какво нахалство, какво дръзко безочие!
Сега, когато беше на безопасно разстояние от Филип Какстън, тя даде воля на гнева си. Бяха се запознали едва вчера, а днес той вече й предлагаше брак, и то без да обели и дума за любов! Просто бе заявил, че я желае. Беше по-импулсивен дори от Питър и от сър Чарлз. Те поне бяха джентълмени.
Като си помисли за това, Кристина се вбеси още повече. Той не беше джентълмен! Беше се държал като дивак! Искаше й се да се върне право горе на терасата и да удари още веднъж арогантното му лице.
Лицето й толкова красноречиво изразяваше обзелите я чувства, че Джон, който до този момент я наблюдаваше мълчаливо, накрая прекъсна мислите й.
— Криси, какво ти става, за бога? Изглеждаш като полудяла. Мислех, че просто имаш главоболие.
Тя насочи вниманието си към Джон, разсеяно сложи ръка на челото си, сякаш за да потърси болка, после разгорещено избухна:
— Главоболие! Да, имах главоболие, но го оставих на терасата. Джон, онзи непоносим мерзавец ми направи предложение.
— Кой? — попита спокойно Джон.