Филип се изправи и се протегна лениво. После облече туниката и панталоните и седна на ръба на леглото, за да си обуе ботушите.
— Няма ли да ми отговориш, по дяволите?
Филип погледна Кристина, забавлявайки се от гнева й.
— Няма да се повтори, миличка. Това беше моят несъщ брат, Рашид, който просто се опитва да ме ядоса. Спалнята ми е място, където можеш да се чувстваш напълно сигурна и само аз мога да влизам. А сега се обличай! — Филип вдигна дрехите й и й ги хвърли. — Той ме чака.
Филип излезе от стаята и не видя как Кристина детински му се изплези. Сега пък и брат, мислеше си тя, докато припряно се обличаше. Колко ли още изненади ме очакват? Сега трябва да се оправям и с брат му — без съмнение още един дивак.
Тя разреса косата си и я върза на опашка с парче от дантелата, която Филип й беше донесъл. Страшно й се искаше да има огледало, но нямаше намерение да моли Филип за това.
Когато Кристина разтвори завесите, двамата братя седяха на дивана и закусваха. Толкова са нецивилизовани, че дори не стават, когато влиза дама, помисли си тя. Сетне прекоси стаята и застана пред тях.
— Аз съм Рашид Алхамар — каза братът на Филип, като огледа тялото й от глава до пети. — А ти трябва да си Кристина Уейкфийлд.
Тя кимна, взе си парче хляб и седна на отсрещния диван.
Освен по ръста си, Рашид не приличаше на Филип по нищо друго. Беше много по-тъмен от него, с черна коса и кафяви очи. Детинското му, почти женствено лице с гладка, мека кожа нямаше нищо общо със суровото лице на брат му, покрито с леко набола брада. Филип беше широкоплещест и мускулест, а Рашид бе по-скоро кльощав.
— Брат ти е обявил много голяма награда за този, който те върне здрава и читава, Кристина — каза Рашид. Чух, че той и хората му те търсят по всички кервани и пустинни племена.
— Не ви ли блазни тази награда, господин Алхамар? — попита ледено Кристина.
Въпросът накара Филип да се намръщи.
— Не желая да слушам за никакви награди — каза той на Рашид с натежал от злост тон. — Ще ти го кажа само веднъж. Кристина е тук, защото аз искам така. Аз съм водач на това племе и никой няма да ме разпитва за нея. Тя е моя жена и трябва да се отнасяш с нея като с такава. И никога повече няма да влизаш в спалнята ми.
Рашид се засмя.
— Нура ми каза, че се отнасяш извънредно покровителствено към тази жена. Виждам, че е била права. Нура ревнува. Тя винаги се е надявала да ти стане съпруга.
— Ах, жени — сви рамене Филип. — Никога не съм давал на Нура повод да се надява на брак.
— Но тя е като останалите млади жени от племето. Те всички искат да им обърнеш внимание. — На Кристина й се стори, че долавя в гласа му завист.
— Стига сме говорили за жени — отвърна кисело Филип. — А ти къде беше, Рашид? Защо те нямаше, когато се върнах в стана?
— Бях в Ел Баляна, където чух, че е спрял голям керван. Там научих за изчезването на Кристина. Керванът пристигна с два дни закъснение; иначе щях да съм тук за да те посрещна.
Рашид извади изпод робата си малка торбичка, отвори я и изсипа съдържанието й на масата.
— Това е причината, поради която чаках толкова дълго. Знаех къде ще бъдат скрити, така че беше доста лесно да ги открадна.
Кристина разтвори широко очи, когато видя съкровището, което се изсипа на масата. Имаше огромни диаманти, смарагди, сапфири и други скъпоценни камъни, които тя не познаваше. Най-красивият камък обаче беше огромен рубин, който хвърляше кървави отблясъци. Дори само той струваше цяло състояние.
— Тъй като ти си водач на племето, това, разбира се е твое — каза Рашид неохотно.
— Какво ще правя с торба, пълна със скъпоценни камъни? — засмя се Филип. — Тук нямам нужда от богатство и не го искам. Можеш да задържиш скъпоценностите, след като си си направил труда да ги откраднеш.
— Надявах се, че решението ти ще бъде такова, Абу. — Рашид напъха камъните обратно в торбата и я скри в робата си.
— А аз се надявам, че ще ги използваш мъдро — каза Филип. — Беше ли вече при татко?
— Сега ще отида да го видя. Той беше много болен преди няколко месеца. Майди му помогна, но след това никога не възвърна предишната си сила. Страхувам се, че няма да живее още дълго — каза унило Рашид.
Филип изпрати брат си навън, застана на входа на шатрата и заоглежда стана. Що за човек е това, помисли си Кристина, след като с такова безразличие приема вестта, че баща му умира? Що за човек е, след като отхвърля куп скъпоценности, сякаш са обикновени камъни? Щеше ли някога да разбере мъжа, който я беше направил своя любовница? А искаше ли да го разбере?
Филип бавно се обърна и вдигна ръце, за да отмахне косата от лицето си. Кристина долови мъката в тъмнозелените му очи.