Звънка славеева песен разбуди Кристина още с разпукването на зората. По красивото й лице премина гримаса, когато си спомни отминалата нощ и падението, до което бе стигнала.
Защо, по дяволите, се бе държала като изкусителка? Нали и без това бе постигнала целта си — да накара Филип да обещае, че ще я върне при брат й? Защо му се бе отдала с такава готовност? Просто трябваше да скрепя сключената сделка, отговори си сама тя. Пък и какво толкова бе направила — той така или иначе щеше да я подчини и да я обладае.
Кристина се усмихна, като си припомни как ласките й бяха възбудили Филип до лудост. Как жарката му страст я бе дарила с непозната до този миг наслада. Как могъщият водовъртеж на желанието бе увлякъл и двама им, за да ги потопи в море от взаимно блаженство.
Всичко това обаче вече беше минало. Сега, когато най-лошите й страхове се бяха успокоили, нямаше да бъде толкова отзивчива. Всъщност, щеше да се съпротивлява по-упорито от всякога.
Денят ще бъде великолепен, помисли си Кристина, като стана от леглото и облече новата си бледоморава кадифена пола и зелената си блуза. Трябва да съм отвратена от себе си, но не съм. В действителност се чувствам щастлива.
Тя отиде в голямата стая, за да довърши бледоморавата блуза преди Филип да се е събудил. Не искаше той да я види облечена в цветове, които не си подхождат.
Малко по-късно Филип извика името й. Преди Кристина да успее да се отзове, откъм спалнята се чу яростна ругатня и след миг той излетя оттам, навличайки робата си в движение. Когато я видя, Филип се закова на място и яростта на лицето му се превърна в изненада.
— Защо не ми отговаряш?
— Ти не ми даде възможност. — Кристина се засмя развеселено и остави ножиците. — Помисли си, че отново съм те напуснала, нали?
— Просто бях загрижен за сигурността ти.
— Е, няма нужда да се страхуваш, в пълна безопасност съм — отговори тя и побърза да се наведе над ръкоделието си, за да не гледа намръщеното му лице, от което я напушваше смях.
Все още сърдит, той се обърна и излезе. Загрижеността, която бе проявил към нея, се стори на Кристина доста странна. Дали Филип наистина се тревожеше за нея или просто не искаше да загуби своята играчка?
Следобед тя се разходи до ограждението от каруци. Зимата приближаваше и слънцето вече не бе така палещо. Време беше да се заеме с шиене на по-топли дрехи.
Всички коне бяха в заграждението, но Филип не се виждаше никъде. Внезапно Кристина усети нечие присъствие зад гърба си и рязко се обърна, убедена, че е той. Но за нейна изненада пред нея стоеше Амин и я гледаше срамежливо.
— Не исках да те плаша — каза плахо Амин.
— Не ме уплаши. Мислех, че е Абу.
— Шейх Абу бди над теб като орел. Мисля, че е много влюбен.
— Глупости. Той не ме обича. — Мисълта бе толкова нелепа, че Кристина не можа да сдържи смеха си. — Той просто ме желае.
— Не разбирам — каза Амин.
Изглеждаше объркана.
— Няма нищо, и аз не го разбирам.
— Мога ли да те попитам нещо? — Момичето очевидно бе смутено, но Кристина кимна усмихнато и то продължи, окуражено: — Вярно ли е, че се храните на една маса с шейх Абу?
Кристина се изненада.
— Разбира се, че се храня с него. Къде другаде да ям?
Тъмнокафявите очи на Амин се ококориха.
— Не повярвах, когато Нура ми го каза, но сега, като ми го казваш и ти, трябва да повярвам.
— Защо това те смущава толкова? — попита заинтригувано Кристина.
— Забранено е жените да се хранят заедно с мъжете — отговори Амин и поклати глава. — Просто не се прави така.
Значи Филип нарушаваше правилата, като се хранеше с нея. Но това е нелепо, помисли си Кристина. Аз не съм една от тях и правилата им не се отнасят до мен. Не искаше обаче да обижда Амин.
— Амин, трябва да разбереш, че аз съм възпитана по друг начин. В моята страна мъжете и жените винаги се хранят заедно. Абу просто се опитва да ми помогне да се чувствам тук като у дома си.
— Сега разбирам — усмихна се Амин. — Много тактично от страна на шейх Абу. Ти си голяма щастливка, че е избрал теб.
Кристина едва се сдържа да не избухне в смях. Щастливка! Та тя беше похитена и обезчестена против волята си! Но Амин очевидно бе романтично момиче — трябваше ли да разбива красивите й илюзии?
— Абу е хубав млад мъж. Всяка жена би била щастлива да е негова избраница — заяви тя. — Но къде са децата ти. Амин?
— При Майди. Това са единствените й внуци и тя душа дава за тях. Тук рядко общуваме с други хора и е много трудно да се омъжиш.
— Тогава как се запознахте ти и Саид?