— Баща ми е тук.
Но принудителното бездействие в тясната шатра го правеше раздразнителен. Някъде към четвъртия ден след инцидента той започна да се сопва на Кристина и за най-дребното нещо. Тя обаче не обръщаше внимание на гневните му изблици. Беше се чувствала по същия начин в началото, когато стоеше затворена в шатрата. Щом Филип изпаднеше в мрачно настроение, Кристина просто излизаше и отиваше да види Язир.
Язир Алхамар винаги се радваше на нейните посещения. Още с влизането й в шатрата кадифените му очи светваха и около тях се образуваха гънки от смях. Присъствието й сякаш вдъхваше живот в немощния старец. Беше толкова различен от собствения й баща, починал в разцвета на силите си. Но тя знаеше, че Язир не е толкова възрастен, колкото изглеждаше. Жаркият климат на Египет и несгодите на пустинния живот го бяха състарили рано.
Бащата на Филип умираше. Беше блед, по-слаб, отколкото при първата им среща и трудно съсредоточаваше вниманието си.
Кристина му четеше от „Хиляда и една нощ“, книга, която той много харесваше. Но след не повече от час Язир заспиваше или просто зарейваше поглед в пространството, сякаш изобщо не забелязваше присъствието й.
Когато тя спомена на Филип за състоянието на Язир, той само каза:
— Знам.
Но Кристина видя скръбта в тъмнозелените му очи. Филип знаеше, че баща му няма да живее още дълго.
В утрото на седмия ден след инцидента Кристина усети в съня си ръката на Филип, която дръзко я галеше. Тя се обърна в просъница, прегърна го, изви тялото си към него и с готовност посрещна целувката му. Едва тогава осъзна, че не сънува, и ужасено изпищя:
— Не! — Опита се да го отблъсне, но Филип безцеремонно стисна ръцете й.
— Защо не? — попита той. — Раната ми вече зарасна достатъчно. Не съм забравил с каква страст ми се отдаде миналата седмица, преди да ме направиш инвалид. Сега, за мое щастие, се оправих и те желая. — Устните му жадно се впиха в нейните и я оставиха без дъх.
— Филип, престани — замоли го Кристина. — Преди седмица си имах причина да се държа така, но това няма да се повтори. Пусни ме! — Тя се помъчи да освободи ръцете си, но напразно. Силата на Филип се беше възвърнала.
— Значи просто си си играела с мен в онази прекрасна нощ? Е, аз пък няма да те пусна, сладка моя. Щом толкова настояваш да се дърпаш, прави го. Съпротивлявай се, докато умреш от удоволствие!
Същия следобед Кристина чу отвън сърдити гласове. Тя изтича до входа на шатрата и видя Филип и Рашид, които спореха разгорещено. На земята до тях седяха три жени. Филип внезапно обърна гръб на Рашид и закрачи към шатрата си. Красивото му лице беше потъмняло като буреносен облак.
— Прибирай се, Кристина — изръмжа той, отиде право до скрина, напълни чашата си с вино и я пресуши.
— Какво става, Филип? — попита Кристина. Беше любопитна какво го е разсърдило толкова и се надяваше причината да не е у нея. — Виждам, че имаме посетители.
— Посетители, ха! — изсумтя Филип и закрачи напред-назад. — Тези жени не са посетители. Те са робини, които Рашид е отвлякъл от някакъв керван за роби снощи. Възнамерява утре да ги закара на север и да ги продаде.
— Робини?! — възкликна ужасено тя, изтича към Филип и го завъртя с лице към себе си. — Ти си израснал в Англия. Не можеш да позволиш продажбата на човешки същества. Кажи ми, че не можеш!
— Аз не позволявам, но това е без значение.
— Ще ги освободиш, нали? — извика Кристина и потърси потвърждение в очите му. Но Филип се отдръпна от нея.
— Не — отговори рязко той. — По дяволите, знаех си, че това ще се случи.
Ако Филип позволеше на Рашид да продаде тези жени, какво щеше да го спре да продаде и нея? Всичките й надежди отново угаснаха.
— Защо няма да ги пуснеш да си отидат? — попита тихо тя.
— Защо винаги трябва да ме разпитваш, жено? Робините са собственост на Рашид. Той ги е откраднал. Както вече ти казах веднъж, аз му позволявам да задържи онова, което е откраднал. Не ми задавай повече въпроси, свързани с него, разбра ли?
— Всичко разбрах — избухна Кристина. — Ти си жесток, безмилостен варварин. Ако още веднъж се осмелиш да ме докоснеш, ще те пробода пак, и то наистина смъртоносно!
Тя избяга в шатрата на Язир с надеждата, че Филип няма да я последва. Но там живееше и Рашид и Кристина налетя право в ръцете му.
— Ти! — изсъска тя злостно. — Ти си по-лош и от Филип! Всички сте банда зверове!
Рашид я пусна и отстъпи назад. На лицето му се изписа престорено недоумение.