Захвърли полата си на леглото и бързо навлече черните копринени бричове. Главата си уви в парче от съшия плат, за да скрие златната си коса. Пъхна се в робата от надиплено черно кадифе, завърза я около кръста си с широк колан, после постави черната копринена куфия на главата си, като я завърза със здрава черна връв.
Засмя се, като си представи как ще реагира Филип, когато я види да язди в тази екипировка. Всъщност, това изобщо не я интересуваше. Беше безкрайно щастлива.
Филип зяпна от изненада, когато я видя да излиза от шатрата. Тя изглеждаше досущ като младо момче. Едва когато се приближи, той видя чувствените извивки на тялото й, подчертани от кадифето.
— Готова съм. — Кристина се обърна към коня, потърка го по носа и прошепна на ухото му: — Ще станем добри приятели, прелест моя, и аз ще те обичам така, сякаш наистина си мой. Има ли си име? — попита тя Филип, когато той я вдигна върху черния гръб на коня и й връчи юздите.
— Не.
— Ще те наричам Гарван — каза Кристина весело, като се наведе така, че конят да може да я чуе. — И двамата с теб ще се носим волно с вятъра, точно както прави гарванът.
Филип яхна Виктъри и бавно препусна след нея надолу по склона. Не можеше да повярва, че конят, с който самият той бе имал толкова проблеми, с Кристина беше кротък и покорен.
Кристина бързо свикна да язди без седло. Когато стигнаха до края на подножието на планината, тя пришпори Гарван в лек, а после в бърз галоп, като остави Филип зад гърба си. Яздеше навътре в безкрайната пустиня, без посока и се чувстваше като свободен дух, литнал с вятъра. Тревогите й постепенно се изпариха. Забрави къде се намира и си представи, че е у дома в Холстед и препуска из имението. Но точно тогава Филип я настигна и улови юздите й.
— Ако настояваш да се надпреварваш с мен, Тина, може би трябва да се обзаложим кой ще бъде победителят.
— Но аз нямам какво да заложа — отговори тя, въпреки че много й се искаше да го победи. Поне в ездата.
— Тогава да се обзаложим на това, което всеки иска от другия — предложи той. Тъмнозелените му очи пронизваха нейните. — Ще се надпреварваме до подножието на планината и ако аз спечеля, от сега нататък ти ще ми се отдаваш доброволно.
Кристина за миг обмисли залога.
— А ако аз спечеля, ще ме върнеш на брат ми.
Филип я изгледа замислено. Тя яздеше добре. Можеше да го победи, а той не можеше да рискува толкова много.
— Искаш твърде много, Тина.
— Ти също, Филип — отговори рязко Кристина, обърна коня си и се отправи към стана.
Филип се усмихна и поклати глава, докато я гледаше как се отдалечава. Беше го направила нарочно, защото прекрасно знаеше, че не би приел такъв залог. Е, поне си струваше да опита. Той смушка с пети Виктъри, настигна Кристина и двамата продължиха мълчаливо към стана.
Облаците се появиха изневиделица и донесоха порой, който отми горещината. Докато се приберат в стана. Кристина и Филип се измокриха до кости. Завариха мъжете от племето усилено да покриват палатките с платнища, за да ги предпазят от водата.
Когато влязоха в шатрата, Филип се обърна към Кристина.
— Съблечи тези мокри дрехи и свърши каквото имаш да вършиш още сега. Скоро ще се стъмни, а тази нощ няма да има огън. — После нежно добави: — Трябва да се погрижа за конете, но ще се върна скоро.
След като Филип тръгна, се появи Амин. Носеше вечерята им и няколко чисти кърпи.
— Трябва да се преоблечеш бързо, Кристина. Дъждът донася студ и ако не облечеш нещо топло, ще се разболееш.
— Тъкмо се чудех какво да правя с тези мокри дрехи — отговори усмихнато Кристина. — Не мога да ги провеся на някое дърво, за да изсъхнат.
— Ела — каза Амин и я поведе към спалнята. — Имаш ли игли за шиене?
— Да.
— Добре. С тях ще закача дрехите ти от вътрешната страна на шатрата. Ще отнеме няколко дни, но ще изсъхнат.
Когато Кристина свали робата си, Амин се взря в бричовете й със зяпнала уста. Кристина се засмя на изуменото й изражение.
— Направих ги за езда. Доста по-удобно е, отколкото да ти се развява пола в лицето.
— Но на шейх Абу сигурно не му се нравят — закикоти се Амин, като пое бричовете, а после и полата и блузата.
— Той още не ги е виждал, но предполагам, че наистина няма да му харесат — каза усмихнато Кристина.
Когато Амин отиде да закачи дрехите й, тя взе кърпата и енергично затърка тялото си. В шатрата ставаше течение и бе доста студено, затова Кристина реши да облече една от робите на Филип, защото самата тя нямаше по-топли дрехи. Тя разпусна косата си, която бе само леко влажна и тъкмо разресваше златните кичури, когато влезе Амин.