— Какво? Това не е хубаво…
— Не разбираш ли, татко? — прекъсна го Амаир. — Всичко това изобщо не биваше да се случва. Касим простреля човека, с когото яздеше Кристина Уейкфийлд. Моля се да го открият, преди да умре, защото това беше Ахмад — братът на мъжа на Амин. Ако Ахмад умре, Саид ще ни намрази и ние никога повече няма да видим сестра ми.
— Трябваше да се досетя, че този план няма да ни донесе нищо хубаво. — Когия печално поклати глава. — Не трябваше да ти позволявам да участваш в него. Но моето единствено желание беше да се сложи край на тази вражда, за да мога отново да видя дъщеря си. Амин трябва вече да има деца, а аз никога не съм ги виждал. Може никога са не видя внуците си!
— Въпреки всичко не биваше да се съгласяваш с този план, татко. Шейх Абу няма нищо общо с онова, което се е случило преди толкова много години. Тогава той е бил от другата страна на морето. Не мисля, че след като шейх Язир е мъртъв, шейх Али трябва да превръща него в мишена за отмъщението си.
— Знам, сине, но какво можем да направим сега? Може би шейх Абу няма да дойде — каза Когия. Входът на шатрата беше отворен и през него се виждаха три хлапета, които весело играеха с едно малко агне. Погледът на Когия се навлажни. Как копнееше да види дъщеря си и нейните деца!
— Ще дойде — отговори Амаир. — А ако доведе хората от племето си, ще се пролее много невинна кръв — и то заради нещо, случило се преди двадесет и пет години, с което нито един от нас няма нищо общо.
И Филип дойде — след по-малко от час. Дойде сам и се прокле за това, когато разбра срещу каква опасност се изправя.
Когато му казаха, че Кристина е излязла да язди с Ахмад, той се зарадва на решението й да възобнови всекидневната си езда и осъзна, че е време да излезе от собствената си депресия. Язир беше мъртъв, но му оставаше Кристина.
Обзет от такива мисли, Филип крачеше напред-назад из шатрата в очакване на нейното завръщане. Но когато слънцето залезе, а от нея все още нямаше и следа, той бе завладян от сковаващ страх. Изскочи от шатрата като обезумял, яхна Виктъри и нареди на Саид да го следва.
Докато галопираха надолу по склона, Филип почувства как цялото му тяло се облива в студена пот. Препуснаха в посоката, в която обикновено поемаше Кристина и не след дълго откриха двата коня, застанали плътно един до друг. После видяха и тялото, което лежеше на пясъка.
С пребледняло от ужас лице, Филип скочи от коня си и се спусна към Ахмад. Раната бе в долната част на гърдите на момъка; бе загубил много кръв, но беше жив. Когато наляха малко вода в гърлото му, той отвори очи и бавно премести поглед от Филип към Саид. После опита да се надигне, но беше прекалено отпаднал от загубата на кръв.
— Можеш ли да говориш, Ахмад? — попита го Филип. — Можеш ли да ми кажеш какво се случи?
Ахмад го погледна с премрежени очи.
— Четирима мъже от пустинята… Идваха право към нас. Аз вдигнах пушката си, за да стрелям, но те ме изпревариха. Това е всичко, което си спомням. — Той с усилие вдигна глава и се огледа. Но когато видя коня на Кристина, се отпусна на пясъка обезсърчено. — Значи са я отвлекли?
— Така изглежда — отговори Филип. Тялото му се беше изопнало, готово за битка. — Саид, ти ще върнеш Ахмад обратно в стана. Майди ще се заеме него. Не знам колко ще се забавя, но не идвай след мен. Ще открия Кристина, а мъжът, който е прострелял брат ти, ще умре.
— Аллах да е с теб — отговори Саид.
Нямаше вятър и следите от конете на похитителите по пясъка още личаха. Филип препусна напред с главоломна скорост. Непрекъснато си представяше уплашеното лице на Кристина и се молеше да я открие навреме, преди мъжете да я изнасилят и да я продадат в робство.
Не биваше да й позволява да язди в пустинята. Ако я беше ограничил само до стана, сега тя щеше да бъде там. И той нямаше да се бои за живота й. Моля те, господи, нека да я открия навреме!
Сърцето му се сви, когато се опита да си представи живота си без Кристина. Представи си празното легло, което бе споделял с нея, празната шатра, в която бе прекарал толкова прекрасни мигове с нея, красивото й, крехко тяло, което го възбуждаше тъй лесно. Нима друга жена би могла да заеме мястото на Кристина? Не, нямаше да понесе да не я види никога повече.
Но… това означаваше, че я обича! Какъв глупак е бил! Да вярва, че никога не би могъл да се влюби! Ами ако не успееше да я намери? Или по-лошо — ако тя не искаше да бъде намерена? По дяволите, щеше да я открие, трябваше да я открие и да я принуди да се върне при него. Предпочиташе да живее с омразата на Кристина, отколкото без Кристина. Може би някой ден тя щеше да се научи да го обича.