Трябваше да избяга. Трябваше да се върне при Филип. Кристина блъсна с лакът мъжа зад себе си, преметна крак през врата на коня и падна върху пясъка. Мъжът изръмжа, но това не я интересуваше. Тя се изправи, залитайки, и хукна да бяга.
— Кристина!
Кристина се закова на място. Не можеше да повярва. Филип беше дошъл да я спаси и сега я водеше у дома. Тя извика името му и се обърна. Но радостта и се смени с ужас, когато видя лицето му, покрито с рани.
— О, господи!
— Същото казах и аз, когато те видях, но не искам да ти обяснявам сега. Моля те, качи се обратно на коня, Тина. Нямам търпение да стигнем у дома.
— Но, Филип, лицето ти е…
— Мога да си представя как изглеждам — прекъсна я той. — А ти виждала ли си собственото си лице? Никой от нас не е… не прилича на себе си, но ще се излекуваме. Хайде, Тина.
Макар и трудно, Кристина успя да се качи върху Виктъри без помощта на Филип. Беше объркана и загрижена. Как ли бе изгорял толкова лошо? Е, поне бяха отново заедно и тя благодари на бога за това.
Час по-късно двамата влязоха в стана, където веднага им помогнаха да слязат от коня. По лицата на всички, които бяха излезли да ги посрещнат, се четеше изумление и тревога. Плачеща, Амин се втурна към Кристина и нежно я прегърна.
— Мислех, че си мъртва… Всички мислехме така. А когато шейх Абу също не се върна, решихме, че са го убили, когато се е опитвал да те спаси. Но лицето ти… О, Кристина, много ли те боли? Как се случи това? — Тя стисна ръцете на приятелката си. — Ами шейх Абу? Как е изгорял толкова лошо?
— Удари ме един арабин от някакво пустинно племе, после ме заведоха в стана си, но не зная защо. Това е всичко, което си спомням. Дори не знам как Филип ме е спасил и защо е изгорял толкова. — Кристина се обърна и видя, че Филип е тръгнал към шатрата, подкрепян от Саид. После отново погледна Амин.
— Амин, толкова съжалявам за Ахмад.
— Ахмад ще се оправи, но аз трябва да помогна на Майди да се погрижи за шейх Абу.
— Ахмад е жив! — възкликна щастливо Кристина.
— Да, до ден-два ще бъде добре. Куршумът се е спрял в едно ребро и раната му заздравява бързо. Извинявай, но сега трябва да повикам Майди.
— Разбира се. Ще поговорим по-късно — каза Кристина и се отправи към шатрата.
Когато влезе в спалнята, Саид тъкмо сваляше робата на Филип. При вида на изгорената му кожа тя замръзна на място.
— О, Филип! И гърдите ти ли?
— Боя се, че да, Тина. Но не се страхувай. Не е толкова зле, колкото изглежда. След около седмица болката ще утихне, а кожата ми ще се обели. Не възнамерявам завинаги да си остана двуцветен.
— О, Филип! Как можеш да се шегуваш с подобно нещо? — Кристина пристъпи напред и огледа отблизо гърдите и ръцете му. Имаха ужасяващ тъмночервен цвят. — Боли ли те много? Как се случи това? — попита тя, сбърчила чело.
— Успокой се, сладка моя. В случая няма за какво да ме упрекваш, нито пък да се гневиш. Нараненият съм аз. — Стенейки от болка, Филип бавно легна на леглото.
— Но как се случи това, Филип? — повтори Кристина, напълно объркана.
— Това е дълга история, Тина, а гърлото ми е още прекалено сухо, за да ти я разкажа сега. Уморен съм, наранен съм и умирам от глад. Защо не потърсиш нещо за хапване?
— О, дяволите да те вземат! — извика тя и изскочи от шатрата.
Амин беше до огъня и пълнеше две купи с вкусно миришеща яхния. Кристина отиде при нея, почервеняла от ярост.
— Той е невъзможен! Не отговаря на нито един от въпросите ми. Мисли само за стомаха си!
— Шейх Абу изпитва ужасни болки, Кристина. Сигурно не иска да разбереш колко зле е пострадал.
— Права си. Той страда, а аз мисля само за себе си. Трябваше да преживея целия този кошмар, за да разбера колко много го обичам.
— Очевидно е, че той те обича — каза Амин. — Имай търпение, Кристина. Като си почине, Шейх Абу ще ти каже какво се е случило. Но на първо време и двамата се нуждаете от храна.
— Права си. Чувствам се така, сякаш не съм яла от векове.
— Нямаше ви три дни и три нощи.
— Три дни! Не е възможно! — възкликна Кристина. — Как може да ми се губи толкова много време?
— Шейх Абу ще знае отговора. Всички сме нетърпеливи да узнаем какво се е случило. Но сега ела, трябва да се нахраниш.
Амин я заведе обратно в шатрата и занесе храната на Филип в спалнята, където Майди още се грижеше за раните му.
Толкова се срамувам, мислеше си Кристина, докато ядеше. Филип вероятно изпитва изключителна болка, а аз се нахвърлям върху него и искам отговори, когато той не е в състояние да ми ги даде. Трябва да престана да го разпитвам и да сторя всичко възможно, за да му помогна да се оправи. Когато се почувства по-добре, Филип сам ще ми обясни всичко. А може би няма? Нали толкова мрази да му се задават въпроси? Да, но на тези въпроси ще трябва да отговори. Те засягат и мен!