Кристина вече бе забравила за собствените си наранявания. Очите и бузите й още бяха отекли и подпухнали, но това не й пречеше да говори и да се храни. Робата й приличаше на парцал. Чувстваше се дяволски мръсна, но как можеше да се изкъпе, след като Филип бе прикован към леглото? Беше прекалено опасно да отиде до езерото сама.
Точно когато приключваше с яденето, в шатрата влезе Саид и внесе две ведра с вода.
— Шейх Абу поръча водата за теб. Каза, че за известно време ще трябва да се къпеш тук — изстреля бързо той и остави ведрата. Очевидно беше смутен и Кристина за малко не се разсмя.
— Благодаря ти, Саид. Много си мил.
Скоро Майди също си тръгна и Кристина най-сетне остана сама с Филип. Реши, че е по-добре да се измие в спалнята. Някой можеше да надникне в шатрата и да я види гола, а освен това искаше да бъде близо до Филип. Тя взе от скрина кърпи и сапун и занесе ведрата в другата стая.
— Филип, спиш ли?
— Не.
— Исках да се изкъпя тук, защото е по-скътано, но ако те притеснявам, ще изляза.
— Разбира се, че не ме притесняваш. И моето желание беше да се изкъпеш тук. Всъщност, очаквах с нетърпение този момент.
— Ах, ти! — възкликна ядосано Кристина, но само след миг избухна в смях, защото видя мехлема, намазан дебело върху горната половина на тялото му.
— Какво е толкова забавно, по дяволите? — попита той.
— Съжалявам — изкикоти се Кристина. — Изглеждаш толкова смешно. Видя ли се вече?
— Не, не съм. А ти?
— Какво значи това? — попита тя.
— Предлагам ти да погледнеш собственото си лице, преди да се смееш на моето.
Кристина взе огледалото си и зяпна слисано.
— О, боже, това не съм аз! Изглеждам толкова ужасно! Бих нашибала с камшик копелето, което ме удари!
— По дяволите, Тина, трябва ли да ругаеш така? Не мисля, че този език подобава на една дама.
— Дама! Погледни лицето ми, Филип. Може ли лицето на една дама да е така подуто и натъртено? Обикновено дамите не ги бият, но мен ме удариха.
— Като се замисля, освен че не говориш като дама, ти и не изглеждаш като такава в тази роба и с тези бричове — ухили се Филип.
— Вече прекали, Филип. Преди да обиждаш външния ми вид, защо не погледнеш своя собствен? — отговори тя надменно и му хвърли огледалото. — Кажи ми сега кой от двама ни изглежда по-зле?
— Печелиш, сладка моя. Този рунд беше за теб. Защо не започнеш да се къпеш, за да престанем с тези смешни спорове и да си починем?
— Както кажете, господарю. Но щом като вече не изглеждам като дама, не виждам причина да се държа като такава. — Кристина развърза робата си и я остави да падне на пода. Останалите дрехи бавно я последваха.
— Какво, по дяволите, трябваше да означава тази забележка? — попита Филип.
— О, нищо — невъзмутимо отвърна тя и започна да търка тялото си. Знаеше, че Филип я гледа. И, изненадващо, това не я смущаваше ни най-малко. Преди се бе стеснявала да се съблича пред него, но сега мисълта какво му причинява гледката на голото й тяло й доставяше удоволствие.
— Кристина, може би е по-добре да се измиеш в другата стая.
Звучеше раздразнено и Кристина се досещаше за причината.
— Но защо, Филип? — попита тя невинно. — Почти свърших, а и след като не понасяш да ме гледаш, можеш просто да затвориш очи.
Той изпъшка и Кристина внезапно се ядоса на себе си. Защо го дразнеше? Да, в момента Филип бе беззащитен. Можеше да прави с него каквото си поиска и само преди месец, преди седмица дори, с радост би се възползвала от тази възможност. Но сега просто искаше той да се чувства добре. Копнееше отново да усети нежните му ласки.
След като се изсуши, тя спусна косата си и се приготви за лягане.
— Кристина, почакай. Мисля, че ще е по-добре да спя няколко дни на дивана, докато тази проклета болка отмине.
В първия миг Кристина се почувства засегната, но после на лицето й се изписа решителност.
— Няма да правиш нищо подобно. Ако някой ще спи на дивана, това ще съм аз. Безсмислено е да се местиш, след като вече се чувстваш удобно там. — Тя отиде до сандъка и извади една от робите му, за да я използва вместо нощница.
— Кристина, не ти позволявам да спиш сама там навън.
— Не си в състояние да спориш с мен. — Кристина облече робата, завърза я на кръста си и започна да навива дългите ръкави. — Сега се отпусни и се наспи хубаво. Ще се видим на сутринта.
— Наистина ли?
Тя се обърна и го погледна нежно.
— Това ли те притеснява — че мога да избягам? Засрами се, Филип. Няма да е честно от моя страна да бягам сега, когато си ранен. Освен това се боя от проклетата ви пустиня. Давам ти дума, че утре сутринта ще бъда тук.