— Мис Уейкфийлд!
Кристина рязко се обърна и видя Уилям Доусън, който вървеше към нея с широка усмивка. Беше съвсем същият, какъвто го помнеше — загорял и атлетичен. Спомни си интересните му разкази и истории и съжали, че досега не бе откликнала на многобройните му покани за среща.
— Толкова време мина — възкликна той, взе ръката й и я доближи до устните си, — а вие сте все така красива. Надявам се, че сте се възстановила напълно от болестта си?
— Да. Аз бях… Склониха ме да се върна отново към нормалния живот — каза тя. — Радвам се, че ви виждам пак, мистър Доусън.
— Уилям — поправи я той. — Ние сме толкова стари приятели, Кристина! Подобна официалност ме обижда. Имаш ли придружител?
— Дойдох с Джон и Карин.
— Не те ли е срам, Джон? Да обсебиш двете най-красиви жени в Кайро!
— Хм, предполагам, че когато става въпрос за тези двете, съм склонен към известна себичност — засмя се Джон.
Меките сиви очи на Уилям Доусън се спряха на Кристина. Ръката й все още беше в дланите му.
— Ще ме направиш най-щастливия мъж в Кайро, ако ми позволиш да седна до теб по време на представлението и да те придружа до къщи след това. С разрешението на брат ти, естествено.
— Ами, аз… — Кристина се обърна за помощ към Джон, но той й хвърли предупредителен поглед, за да й напомни за обещанието, което бе дала. Тя леко се усмихна. — С радост ще приема предложението ти, Уилям. Е, вече си имам собствен придружител, нали, Карин?
Карин й кимна одобрително.
— Да, при това очарователен.
Тя знаеше, че приятелката й не е готова за това. Беше повече от очевидно, че Кристина продължава да страда. Карин нямаше представа как Джон е успял да я придума да дойде тази вечер. Радваше се, че Кристина е решила да се среща с хора, но не бе сигурна доколко ще може да издържи на компанията на кавалер, явно възнамеряващ да я ухажва.
На връщане към къщи Кристина разсеяно слушаше разказа на Уилям за някакво приключение в дивия Тексас. От операта не си спомняше нищо, освен костюми в ярки цветове и силна музика, защото при всеки поглед към гребена в косите на Карин мислите й се разпиляваха. Нима не можеше да забрави Филип поне за малко?
— Пристигнахме, Кристина.
Радваше се, че бе позволила на Уилям да я придружи до дома. Джон и Карин несъмнено искаха да останат поне за известно време насаме. Щеше само да им пречи, ако бе отклонила предложението му.
— Ще влезеш ли за чаша шери, Уилям? — попита тя.
Нямаше желание да го кани, но от друга страна се чувстваше виновна за това, че толкова пъти бе отказвала да го приеме.
— Точно на такава покана се надявах.
Кристина отиде право при шкафа с напитките, но Уилям се приближи зад нея и протегна ръце през гърба й. Наля две чаши с шери, после отстъпи назад и й подаде едната.
— Искам да вдигна тост за този момент. Толкова съм мечтал за него — промълви той. Погледът му погали гърдите й, едва прикрити от деколтето на роклята.
— Не мисля, че си заслужава тоста, Уилям — каза нервно тя.
После се отдръпна и седна на любимия стол на Джон, сякаш това щеше да й осигури някаква закрила. Внезапно се сети, че мисис Грийн беше на гости у приятелки и вероятно щеше да пренощува там.
— Грешиш, Кристина — каза Уилям, като пое ръката й я изправи. — Това ще бъде паметна вечер и за двама ни.
Внезапно той я придърпа в обятията си. Устните му намериха нейните и жадно се впиха в тях. Вълна от гняв и отвращение се надигна у Кристина. Тя успя да извърне глава, за да прекъсне целувката му, но ръцете му продължаваха да притискат тялото й към неговото.
— Уилям, моля те, пусни ме. — Опитваше се да говори спокойно, но знаеше, че е сама с него и усещаше как я обзема растяща паника.
— Какво става, Кристина? — Той я отдалечи от себе си и сивите му очи дръзко се плъзнаха тялото й. — Пред мен няма защо да се правиш на срамежлива девица.
— Твърде сте самонадеян, Уилям Доусън — отвърна Кристина хладно и се измъкна от хватката му. — Нямате право да си позволявате такива волности с мен.
— Все още не съм си позволил волностите, които възнамерявам да си позволя.
Той отново протегна ръце към нея, но Кристина избяга зад големия стол.
— Трябва да ви помоля да напуснете дома ми — каза тя рязко.
— Защо се държиш така, кукличке? Аз ще се грижа добре за теб. Не съм богат човек, но със сигурност мога да си позволя любовница. А ако си добро момиче, след време мога дори да се оженя за теб.