— Добре, поне ми позволи да пиша на Хауърд Йейтс. Той може да те посрещне и да те придружи до къщи.
— Няма време за това, Джон. Единственият кораб, по който можеш да изпратиш писмото, е този, с които ще пътувам аз, така че Хауърд няма как да разбере, че пристигам, за да ме посрещне. Освен това той и Катрин сигурно ще настояват да остана при тях, а аз не искам. Искам да си отида у дома колкото може по-бързо. Искам да имам достатъчно време, за да превърна малката гостна до моята спалня в детска стая. Ще трябва да сменя тапетите, да сложа врата, която да свързва стаята ми с детската, да…
— Почакай малко, Криси — прекъсна я той. — Ами старата ни детска стая? Какво имаш против нея? Според мен си беше много хубава.
— Джон, знаеш ли колко е далеч тази детска стая от моята? Възнамерявам да се грижа за бебето си сама. Аз ще съм му и майка, и бавачка, и дойка. Нямам съпруг, на когото да отделям половината от времето си. Ще имам само моето бебе и цялото си време те посветя на него.
— Виждам, че си обмислила всичко — каза Джон, смаян от нейната целеустременост и решителност. — Добре, щом искаш бебето ти да е в съседната стая, нека бъде там. Но Джонси едва ли ще се зарадва на идеята да се грижиш за него съвсем сама.
— Джонси ще ме разбере, щом научи цялата история. А и аз все пак ще се нуждая от помощта й — отвърна тя.
— Смяташ ли да разкажеш всичко и на Томи?
Кристина не беше и помисляла за Томи.
— Не, не всичко. Само това, което е нужно.
— Знаеш, че това ще го нарани. Томи искаше да се ожени за теб.
— Да, знам. Но аз никога не съм го обичала по този начин. Томи ще се оправи. Дори може вече да се е влюбил в друга.
Джон я погледна скептично. Беше се видял с Томи преди двамата с Криси да отпътуват за Лондон. Младежът му бе разкрил любовта си към Кристина. Беше казал, че никога не би могъл да бъде щастлив с друга жена.
— Надявам се сама съзнаваш, че говориш глупости, Криси. Томи те обича и мисля, че няма да сгреша, ако кажа, че той пак ще поиска да се ожени за теб, въпреки бебето.
— Но аз никога не съм изпитвала подобни чувства към Томи. Съмнявам се, че бих се омъжила за него, дори ако не бях срещнала Абу. Той е единственият мъж, когото съм обичала някога. Вярно е, че го загубих завинаги, но имам неговото дете и това е всичко, което е от значение за мен. Не искам да наранявам Томи, но не мога да се омъжа за него.
— Е, може би по-късно ще промениш решението си. Но аз вече ужасно закъснях, сестричке. Полковникът направо ще ме разкъса. Дано да приеме извинението ми и да ме освободи от дежурство след четири дни, за да те заведа до Александрия — каза Джон, като се изправи.
— Сигурна съм, че ще те освободи, Джон. А ако случайно откаже, просто ще поговоря с мисис Бигли.
— О, полковникът определено няма да остане възхити, ако вие двете се съюзите срещу него — засмя се той и нежно я целуна по бузата. — Довечера ще се опитам да прибера рано, за да можем да поговорим повече.
Веднага щом Джон тръгна, Кристина отиде в спалнята, за да прегледа гардероба си и да прецени какво ще й бъде необходимо за пътуването. Дрехите й щяха да се съберат в два сандъка, но трябваше да купи още един за дрешките, които възнамеряваше да направи за бебето.
Внезапно се сети, че само след няколко седмици всичките й пристегнати в кръста рокли ще бъдат напълно безполезни. Как бе могла да забрави нещо толкова важно! Значи се налагаше да купи много повече платове, за да ушие дрехи не само за бебето, а и за себе си. Щяха да и трябват и още два сандъка.
— Със сигурност ще имаш какво да правиш по време на това пътуване, Кристина — каза си на глас тя.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Кристина стоеше изправена до парапета на палубата. Топлият, свеж бриз галеше лицето й и издуваше широката й рокля. Тя сведе поглед към наедрелия си корем и се усмихна, когато усети лекичко ритане. През последния месец бебето бе започнало все по-настойчиво да я известява за своето съществуване и това я правеше неизказано щастлива.
Стоеше на палубата вече повече от час. Краката я боляха ужасно, но Кристина нямаше намерение да се връща в задушната каюта, не и когато пред нея беше английският бряг.
Улисана в работа, тя изобщо не бе усетила дългото и изнурително пътуване. Струваше й се, че се е разделила с Джон едва вчера. Съвсем ясно си спомняше как го бе прегърнала просълзена на кея в Александрия и как Карин, която също беше дошла да я изпрати, й бе дала наставления да се грижи добре за себе си и за бебето.