— Той е красиво момче, Тина. Благодаря ти — каза топло Филип и мекотата в гласа му отново накара сърцето й да трепне. Той нежно взе сина си на ръце. За нейна изненада бебето не се разплака, а се загледа любопитно в леко наболите мустаци на баща си.
— Как си го кръстила?
Кристина се поколеба и избегна погледа му. Какво би могла да му каже?
— Младши — прошепна тя.
— Младши! Що за име с това? — избухна той и малкият Филип се разплака.
Тя бързо взе бебето от ръцете на Филип, който стоеше объркан и безпомощен.
— Тихо, милото ми, всичко е наред. Мама е тук — заутешава го тя. Бебето веднага спря да плаче и Кристина отново погледна към Филип. — Наложи се аз да избера името, след като тебе те нямаше. О, защо въобще трябваше да идваш?
— Дойдох тук с добри намерения, но после те чух да се съгласяваш да се омъжиш за любовника си — отговори той. Очите му бяха потъмнели и заплашителни.
— Моят любовник!
— О, хайде, Кристина, спести си лъжливите обяснения. Едва ли има човек, който знае по-добре от мен колко страстна жена си. Изобщо не се изненадвам, че те намерих в обятията на друг мъж. След толкова месеци това можеше да се очаква.
— Мразя те! — извика Кристина. Очите й потъмняха, сякаш над тях бе паднала сянка.
— Много добре знам какво изпитваш към мен. Щом толкова ме мразиш, защо искаш да задържиш сина ми? Всеки път, когато го погледнеш, ще виждаш мен.
— Той е и мой син! Носила съм го девет месеца. Изстрадах болката да го родя на този свят. Няма да се откажа от него! Той е част от мен и аз го обичам!
— Има още нещо, което ме смущава. Ако толкова ме мразиш, защо си отишла да родиш сина ми във Виктъри?
— Не знаех, че това е твоят дом, докато не пристигнах там. Исках да се махна оттук, затова Джонси, старата ми бавачка, предложи да отида при сестра й, която се оказа твоя готвачка. Така попаднах във Виктъри. Откъде да знам, че това е твоето имение?
— Сигурно си била много изненадана — подметна Филип. — А защо не си тръгна, когато откри истината?
— Ема настоя да остана. Виж, не желая да разискваме повече този въпрос — отговори тя. — Трябва да излезеш, Филип. Време е да нахраня бебето.
— Тогава го нахрани. Престореното благоприличие е малко неуместно, Кристина. Добре познавам тялото, скрито под тази рокля.
— Ти си невъзможен! Изобщо не си се променил!
— Не, но ти си. Беше по-откровена.
— Не зная за какво говориш. — Кристина тръгна към вратата, водеща към нейната спалня. — Предлагам да накараш някого да ти покаже стаята ти. Можеш да видиш сина си по-късно, ако желаеш.
Тя седна на един стол в далечния ъгъл на стаята си и сложи малкия Филип в скута си, за да разкопчее роклята си. Продължаваше, обаче, да усеща присъствието на Филип и накрая вдигна поглед, за да го види облегнат на вратата. Наблюдаваше я съсредоточено.
— Моля те, Филип! Можеш да идваш когато искаш в детската, но това е моята стая. Искам за малко да остана насаме… ако нямаш нищо против.
— Смущавам ли те, Кристина? Никога ли не си разголвала гърдите си пред мъж? — насмешливо каза той. — Предлагам ти да спреш да се правиш на възмутена и да нахраниш сина ми. Струва ми се, че е гладен.
— О! — Тя реши да не му обръща внимание с надеждата, че той ще си отиде. Разтвори корсажа и подаде едната си гърда на малкия Филип. Той сложи мъничкия си юмрук върху нея и засука лакомо.
— Кристина, какво правиш? — изпищя Джонси, която влезе през другата врата на стаята и видя Филип.
— Всичко е наред, Джонси. Успокой се — каза раздразнено Кристина. — Това е Филип Какстън.
— Значи вие сте бащата на Филип младши — отсече Джонси, като се обърна към Филип. — Хм, здрави нерви трябва да имате, за да дойдете тук след всичко, което сте сторили на детето ми.
— О, млъкни, Джонси! Вече каза предостатъчно — сряза я Кристина.
Филип избухна в смях и тя побесня. Чудесно знаеше кое му се струва толкова смешно.
— Това е често срещано име, по дяволите! Не съм длъжна да ти давам обяснения!
Малкият Филип започна отново да плаче.
— Излезте веднага оттук, мистър Какстън. Разстройвате и Криси, и сина си — разлюти се Джонси. Филип побърза да се подчини, но Кристина още чуваше смеха му в коридора. Джонси припряно затвори и двете врати, после я погледна и поклати глава. — Значи той дойде. Знаех си, че ще дойде. А господарят Джон разбра ли вече?
— Да. Джон е решил да позволи на Филип да остане тук. Томи също знае. Филип влезе точно когато му давах съгласието си да се омъжа за него. О, Джонси, какво ще правя? — Кристина се разплака. — Филип е дошъл за сина си, не за мен! Държи се с мен толкова студено. Как ще понеса да го виждам заедно с Естел?