— Има голям апетит. Не се ли нуждаеш от дойка? — попита Филип.
— Имам достатъчно мляко, за да утоля глада му. Уверявам те, че се грижа добре за малкия Филип — каза рязко тя.
Филип въздъхна дълбоко. Изглежда нямаше нужда да търси хапливи забележки, за да я ядоса — един прост въпрос вършеше работа.
— Не исках да намеквам, че не си добра майка. Всъщност майчинството ти подхожда, Кристина. Справяш се изключително добре със сина ми — каза меко той, като улови един кичур от косата й и нежно го уви около пръста си.
— Благодаря — прошепна Кристина.
— Къде го кръсти? — попита Филип, за да поддържа разговора.
Не искаше да си тръгва, но знаеше, че ще я изнерви, ако просто стои зад нея безмълвен.
— Още не е кръстен.
— Боже господи, Кристина! Трябвало е да го кръстиш до един месец след раждането му. Какво чакаш още? — извика той, като заобиколи стола, за да застане с лице към нея.
— Дяволите да те вземат, престани да ми крещиш! Просто не съм помислила за това. Не съм свикнала да имам деца — отговори тя също толкова сърдито. Очите й бяха станали тъмно, сапфирено сини.
Филип тръгна да излиза, но когато стигна до вратата на стаята, се обърна отново. Лицето му се бе изкривило от гняв.
— Ще го кръстим още днес. Приготви се, приготви и сина ни. Тръгваме след час.
— Това е моят дом, Филип, а не твоят стан в планината. Тук не можеш да ми заповядваш какво да правя.
— Приготви се или аз сам ще го взема.
Той се обърна и излезе от стаята. Кристина знаеше, че говори сериозно. Тя се помъчи да се успокои и довърши храненето на бебето, после го сложи в люлката и извика една от прислужниците да й помогне да се приготви. Не можеше да остави Филип сам да изведе сина й от къщата. Нямаше му доверие.
Едва когато започна да се съблича, Кристина забеляза, че е с черната си арабска роба. Беше я взела несъзнателно, когато чу плача на малкия Филип. Дали Филип бе забелязал? Едва ли. Той вероятно дори не си спомняше за тази роба. Иначе все щеше да направи някоя хаплива забележка.
Тя вдигна косата си в каскада от къдрици, после избра от гардероба една проста памучна лилава рокля с дълги ръкави и висока яка, която й се стори подходяща за случая. Оставаше й много време, затова Кристина спокойно облече бебето и слезе по стълбите. Филип вече я чакаше. Беше сам.
— Къде е Джон? — попита нервно тя.
— Замина рано тази сутрин за Холстед по работа. Каза, че ще се опита да се върне до обяд — отвърна той, взе сина си от ръцете й и тръгна към вратата.
— Но… ние няма да ходим сами, нали?
— О, хайде, Кристина — засмя се Филип. — Няма да те отвлека отново, ако това те притеснява. Въпреки че за момент ми хрумна подобна мисъл.
О! Как може да лъже с такава лекота, помисли си ядосано Кристина.
— Следващият път, когато замислиш похищение, жертвата ти вероятно ще бъде Естел! — жлъчно каза тя.
— Защо ми се струва, че ревнуваш? — присмехулно попита той.
— Не ревнувам! — тросна му се Кристина. — Благодарна съм, че вниманието ти е насочено в друга посока.
Не им отне много време, за да стигнат до малката църква. Филип остави Кристина да чака в откритата карета, а сам влезе в църквата, за да провери дали свещеникът е свободен. Скоро се върна и й помогна да слезе от каретата.
— Всичко наред ли е? — попита тя, когато той отново взе малкия Филип.
— Да. Ще отнеме само минутка — отвърна Филип и влезе след нея в малката, мрачна църква. В края на пътеката ги чакаше дребен, червендалест свещеник, който пое бебето от ръцете на Филип. Бебето не се разплака, когато студената вода докосна челото му, но Кристина трепна, когато в сумрачната църква отекнаха ясните думи на свещеника:
— Кръщавам те Филип Какстън младши.
Филип взе сина си, улови Кристина за ръката и я повлече към изхода на църквата. Тя мълчаливо изчака да се качат в каретата и да тръгнат обратно към Уейкфийлд, и едва тогава даде воля на яростта си.
— Нямаше никакво право да правиш това, Филип!
— Имам право, аз съм му баща — усмихна се Филип.
— Не си му законен баща. Аз и ти не сме женени. Проклятие! Името му е Филип младши Уейкфийлд, както го пише в свидетелството за раждане.
— Свидетелството много лесно може да бъде променено, Кристина.
— Първо трябва да намериш оригиналния документ. Той е мой син и ще носи моето, а не твоето име!
— А когато се омъжиш, смяташ ли да му дадеш името на съпруга си?