— Естел, качвай се на коня. Нямам време за игрички — строго каза той.
— Игрички! — извика Естел, скочи на крака и застана пред него с ръце на хълбоците. — Имаш ли намерение да ожениш за мен или не?
Въпросът й го бе изненадал, но в същия миг Филип съзря и решението на своя проблем. Всичко можеше да приключи веднъж завинаги.
— Нямам намерение да се женя за теб, Естел, и съжалявам, ако съм те накарал да повярваш в обратното.
— Но ти каза, че ме желаеш!
— Имах си егоистична причина да го кажа. А и ти това искаше да чуеш. Има само една жена, която желая и за която бих се оженил.
— И тя е сгодена за друг — засмя се горчиво Естел, метна се на коня си и го подкара в галоп обратно към имението.
Същата вечер, докато седяха край масата, Филип забеляза, че Томи Хънтингтън изглежда доста обезпокоен. Стана му забавно — младокът явно усещаше, че щом Естел си е отишла, Филип ще отделя повече време на Кристина. Замисли се как ли би реагирал самият той, ако ролите им бяха разменени — ако бившият любовник на годеницата му живееше в една къща с нея, без той да може да стори нищо срещу това.
Във всеки случай Филип не изпитваше съжаление към Хънтингтън. Напротив, мразеше го. Не можеше да понесе мисълта, че скоро младежът ще бъде съпруг на Кристина, че ще има право да я прегръща и люби… Филип начаса отпъди тези мисли. Проклет да е, ако позволи това да се случи! Ако Томи Хънтингтън вече беше спал с Кристина, щеше да го убие!
Мисълта, че Кристина спи в съседната стая и помежду им има само една тънка стена, бе просто непоносима. Всеки ден я чуваше как се движи из стаята си, слушаше сладкия й глас и вече едва издържаше. Трябваше да си я върне преди сватбения й ден или отново да я отвлече. По-скоро би живял с омразата й, отколкото без Кристина!
Филип чу, че прислужницата най-сетне излиза от стаята й, отвори вратата и видя, че слабо осветеният коридор е празен. Спалнята на Джон и Карин беше в противоположната част на къщата. Надяваше се вече да са заспали.
Той се приближи до вратата на Кристина и тихо я отвори. Кристина се къпеше пред запалената камина, без да усеща присъствието му. Филип застина като омагьосан на прага, наблюдавайки как тя вдига гъбата и оставя водата да се стича надолу по ръката й. Беше с гръб към него и той виждаше единствено мекия бял контур на раменете й над ръба на голямата вана. Къдриците й блестяха като разтопено злато, а светлината на огъня танцуваше покрай нея.
Кърпата и робата й лежаха върху малко столче до ваната. Филип се промъкна тихичко до там и ги взе.
— Какво правиш тук? — извика Кристина, като се потопи до шия във ваната и погледна сърдито развеселеното му изражение, после робата и кърпата в ръцете му.
— Остави ги, Филип. Веднага! И се махни оттук!
— Тези неща ли? — попита насмешливо Филип. На светлината от огъня жълтите точици в очите му изглеждаха златни. — Както кажете, мадам.
Той ги хвърли на леглото, заобиколи ваната и отиде до стола в ъгъла на стаята. Кристина се взираше като онемяла в робата и кърпата, до които вече не можеше да стигне. После се извърна и яростно го погледна. Филип бе седнал на стола със скръстени ръце и я наблюдаваше съсредоточено.
— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш, Филип Какстън? Мътните да те вземат! Искаш да бъдеш изгонен от тази къща? Нуждаеш се от извинение да си тръгнеш сега, когато Естел си отиде? Така ли е?
Той се усмихна, без да сваля тъмнозелените си очи от намръщеното й лице.
— Не желая да си тръгвам от тази къща, Кристина, а и да желаех, нямаше да си търся извинение. Ако бъдеш така любезна да не повишаваш тон, никой няма да узнае, че съм тук.
Завладя я смущение. Филип бе наполовина скрит в сянка, но Кристина все пак виждаше тлеещия в очите му огън. Той я желаеше, беше сигурна в това. През тялото й премина трепетно усещане. Тя също го желаеше с цялото си сърце, но знаеше, че любовта им ще е мимолетна, че ще трае само тази вечер. Утре Филип щеше да бъде студен и безразличен, както преди, а тя нямаше да може да понесе това.
— Излез от стаята ми, Филип. Нямаш право да стоиш тук…
— Изглеждаш толкова красива тази вечер, Тина — промълви той. — Можеш да изкушиш един мъж да изпълни всяко твое желание. Но не и да те остави.
Тя се извъртя във ваната. Не издържаше да го гледа — разрошената му, блестяща черна коса и чистата му бяла риза, разкопчана до кръста и откриваща загорелите му гърди с къдрави черни косъмчета. Не тя, а той бе изкушението! Как копнееше да отиде при него и да му се отдаде! Знаеше, че и Филип копнее за това, но не можеше да му позволи да я наранява повече. Не можеше да го остави да я издигне във висините на любовното щастие тази нощ, а на сутринта отново да се сблъска с неговата омраза и студенина. Нямаше да го преживее.