— Баща ми е още млад. За мен тук не остана нищо. Аз съм като теб, Криси — прекарал съм тук целия си живот. Време е да видя нещо повече от света. — Той леко я целуна по бузата. Кафявите му очи бяха топли и сърдечни. — Никога няма да намеря друга като теб, но някой ден може би все пак ще открия подходящата жена.
— Надявам се, Томи, наистина. И ти желая всичкия късмет на света.
Кристина остана изправена в средата на стаята дълго след като Томи си замина. Чувстваше се много тъжна и самотна, сякаш някой бе откъснал частица от сърцето й. Младежът, с когото току-що бе говорила, беше старият Томи — онзи Томи, когото обичаше като брат. И той много щеше да й липсва.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЕТА
Филип се събуди с раздиращо главоболие. Слънчевата светлина, която струеше в стаята, не подобряваше нещата ни най-малко. Той притисна ръце към слепоочията си, за да намали болката, но и това не му помогна. После сведе поглед и с изумление установи, че преди лягане е успял да свали само едната си обувка. Беше спал напълно облечен и дрехите му бяха в окаяно състояние.
Снощи Джон му бе казал, че Кристина най-сетне се е събудила. Или бе сънувал? Имаше само един начин да разбере. Той стана, но главата му отново бе прерязана от остра болка и Филип се закле, че дълго време няма да близне уиски. Сетне наплиска лицето си със студена вода и се подпря на скрина, докато болката го поотпусне.
След малко той с известни усилия успя да запали огъня в камината — нещо, което не се бе потрудил да направи снощи. Избръсна се и се преоблече. Едва тогава се почувства почти човешки и реши, че е време да види Кристина.
Извървя бързо няколкото крачки до стаята й и влезе направо. Намери Кристина облегната на възглавницата на леглото. Под черната й арабска роба се подаваше бяла дантелена нощница. Дългата й коса бе разпиляна по възглавницата и я обгръщаше в красив златен ореол.
— Никога ли не чукаш? — попита тя рязко.
— Ти тъй или иначе щеше да ми кажеш да вляза, така че защо да губя и твоето, и моето време? — Филип затвори вратата и седна на стола, който Джон беше придърпал до леглото. — Значи най-после се събуди. Как, по дяволите, ти хрумна да спиш три дни и да оставяш сина ми на милостта на някаква си дойка?
От тона му Кристина не разбра дали той се шегува или е сериозен. Тя реши, че е и двете, и се раздразни.
— Съжалявам, ако си се разстроил, че се бавя със събуждането, но аз видях моя син тази сутрин, и той, изглежда, е бил хранен добре. И след като явно не харесваш дойките, кажи ми, Филип, как щеше да се справиш, ако се бях съгласила да ти дам малкия Филип?
— Дяволите да те вземат, жено! — изръмжа Филип и изпъшка от звука на собствения си глас.
Кристина разбра какво му е и започна да се кикоти.
— Какво е толкова смешно, мътните да го вземат? — погледна я той навъсено със зачервените си очи.
— Ти — каза Кристина, като потисна смеха си. — Питам се каква ли е била причината три нощи да се давиш в алкохол? Знам, че си се разстроил, задето едва не загуби бебето, но нима това е основателен повод да се докараш до това състояние? На него му няма нищо.
— Ти лежа три дни в безсъзнание, без да знам дали ще оживееш — и ме питаш какво ме е накарало да пия!
— Какво значение има за теб дали ще живея или ще умра? Сигурна съм, че ако не се бях оправила, Джон щеше да ти даде малкия Филип. Трябва да си бил напълно щастлив от перспективата да получиш сина си. Съжалявам, че те разочаровах.
Филип се облегна назад и впери поглед в нея.
— Заслужаваш да те напердаша за тези думи! О, боже, няма значение; не биваше да идвам при теб толкова скоро. Трябваше да се досетя, че ще се разстроиш, като разбереш, че любовникът ти е в затвора.
— Той не ми е бил любовник, проклетнико! — сряза го сърдито Кристина. — За ваше сведение, мистър Какстън, вие сте единственият любовник, който съм имала.
— Няма нужда да крещиш, по дяволите! — извика той.
— Няма ли? Изглежда, че това е единственият начин думите ми да стигнат до теб. И още нещо — Томи вече не е в затвора. Той беше…
— Добре ли чух? — прекъсна я Филип и зелените му очи потъмняха.
— Да — отговори тя, без да обръща внимание на надигащия се у него гняв. — Томи бе освободен снощи по мое настояване.
— Боже господи! — избухна той, забравил за главоболието си. — След онова, което ти стори, ти си настояла да го освободят, сякаш нищо не се е случило?
— Той не искаше да ме простреля.
— Знам! Той се целеше в мен. Не ви ли хрумна, мадам, че аз може да поискам да повдигна обвинение?
— Бих искала да не го правиш, Филип — каза тихо Кристина. — Томи съжалява за това, което направи. Той ме помоли да го извиня пред теб. Той…